Черногорци: Разлика между версии
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
|група=Черногорци |
|група=Черногорци |
||
|картинка=[[Image:Famous_Montenegrins2.jpg|300px|]] |
|картинка=[[Image:Famous_Montenegrins2.jpg|300px|]] |
||
|брой=365 000 |
|брой=365 000</small> |
||
|по_места= |
|по_места= |
||
{{Черна Гора}}: 267 299<br> |
{{Черна Гора}}: 267 299<br> |
Версия от 17:03, 7 декември 2017
Черногорци | |
Файл:Famous Montenegrins2.jpg | |
Общ брой | 365 000 |
---|---|
По места | Черна гора: 267 299 Сърбия: 69 049 (2002) |
Език | Черногорски |
Религия | Православие; Ислям, Римокатолическа църква. |
Сродни групи | Индо-европейци Южни славяни |
Черногорци в Общомедия |
Черногорците са южнославянски народ населяващ Черна гора, където наброяват 45% от населението. Етническите черногорци са православни или мюсюлмани и говорят на сръбски и черногорски език. Според Конституцията на Черна гора, член 13 гласи: „Официалният език в Черна гора е черногорският език.“.[1] Черногорците наброяват общо около 365 000, от които в Черна гора живеят около 278 000, а в Сърбия около 38 000 (Според преброяването от 2011 година 38 627 граждани на Сърбия са се определили като черногорци). Според правителствената статистка на Сърбия от 2005 година, в страната има около 264 000 черногорски граждани, от които по-голямата част не са етнически черногорци. В регионален смисъл етнонимът черногорци обозначава всички жители на Черна гора, без значение на тяхната етническа принадлежност.
История
Днес етнонимът черногорец се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.
Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на Първата световна война в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след 1918 година. Тогава страната е част от доминираното от Белград Кралство на сърби хървати и словенци и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната.
След края на Втората световна война официалното становище на черногорската Скупщина е, че Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите славяни. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци.
През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през 2003 година само 41% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като сърби в Черна гора са 30%. Черногорците и сърбите общо съставляват 71% от населението на Черна гора.
Според съвременната идея за отделна черногорска нация крал Никола I Петрович е етнически черногорец, въпреки че е смятал себе си за сърбин.
Цитати на крал Никола, говорещи за неговата етническа принадлежност:
- А вие всички мои, драги черногорци, бъдете готови сега както винаги да изпълните своите задължения спрямо родината и сръбството.
- Времето е белязало и моето лице, но сърцето мое, това мое сръбско сърце, белези няма.