Андреа ди Бартоло

Възнесение на Мария. ок. 1395. Музей за изящни изкуства, Вирджиния, Ричмонд

Андреа ди Бартоло (Шаблон:Lang-it; ок. 1360 – 70, Сиена – 1428, Сиена) – италиански художник, представител на Cиенска школа.

Биография

Андреа ди Бартоло е единственото оживяло дете от 9-те деца на художника Бартоло ди Фреди и неговата съпруга Бартоломеи ди Чеко. При избора на професия Андреа последва своя баща. До 1410 година много творби, те изпълняват заедно, затова пред по-късните изследователи в ред случаи, възникват проблеми по разделянето на съвместното художествено наследство, оставено от бащата и сина.

Американският изкуствовед Лоренс Кантер отбелязва, че творческата дейност на Бартоло ди Фреди и неговия син Андреа обхваща период от порядъка на 75 години, тя е била доста забележително явление в италианската живопис от втората половина на XIV – началото на XV века.

Произведения

Избиване на младенците. ок. 1388. Галерия Уолтърс, Балтимор.

Първата подписана работа на художника е датирана ок. 1395 г. – „Възнесение на Мария“ (Музей за изящни изкуства Вирджиния, Ричмонд). Произведението до 1910 година, принадлежи на семейство Кастракане ди Фано; счита се, че поръчващи са били представители това семейство, живели през XIV век.

В долната част на картината е съхранен надпис „Andreas Bartoli de Magistri Fredi de Senis pinxit – Hoc opus fecit fieri dormina Honesta uxor quondam ser Palamides de Urbino pro animabus diti viri sui Mathei filii eorum“ (Андреа Бартоли син на Маестро Фреди от Сиена, изписа по поръчка на Хонеста за успокоение на душата на умрелия и съпруг Паламедес от Урбино и техния син Матео). Двамата – Паламедес и Матео са изобразени стоящи пред опустелия ковчег на Мария.

Освен това са известни още три произведения на Андреа, имащи неговия подпис – две „Мадона Смирение“ (следите им се губят след 1931 година), и олтар с изображение на сцените на Благовещение, Мария Магдалина и св. Антоний-абат в придверието на църквата св. Петър и Павел.

Към несъмнените произведения на Андреа се отнасят:

• „Избиване на младенците“ (1388 г., Балтимор, Галерия Уолтърс; произведението е надстройна част на олтарната картина „Принасяне в храма“, изписанна от неговия баща Бартоло ди Фреди, съхранявани в Лувъра, Париж; двете картини по-рано са украсявали олтара на църква Сан Агостино в град Сан Джиминияно, и са изпълнени съвместно от баща и син.
• Полиптих „Короноване на Мария“, в създаването на който Андреа взема участие съвместно с баща си и Лука ди Томе. (1388 г., Музей за религиозно изкуство, Монтачино).

Короноване на Мария. 1405 – 07 г. Ка д’Оро, Венеция

• Олтарна картина „Св. Екатерина Сиенска, Блажена Джована Флорентинска, Вана Орвиетска, Маргарита от Чита ди Кастело и Даниела Орвиетска“ (ок. 1394-98 г., 56х97 cm; Мурано, Музео ветрарио). Това е едно от първите изображения на Екатерина Сиенска. Изписани са чудесата, станали с изобразените доминикански Mantellate (монахини на Третия Орден).
• Три малки картини от Националната галерия, Вашингтон, със сцени от живота на Мария: „Йоаким и бедните“, „Рождество на Мария“ и „Въведение на Мария в храма“. Работите нямат подписи и дати; те са приписани на Андреа ди Бартоло по стилистическите им особености и са датирани „около 1400 година“. Едни изследователи считат, че картините са може би части от полиптих; Други, че трите сцени от живота на Мария по-рано са украсявали реликварий. По мнението на Чезаре Бранди „Рождество на Мария“ повтаря загубената фреска на Лоренцети на тази тема, която през XIV век е украсявала фасадата на болницата Санта Мария дела Скала, а „Въвеждането на Мария в храма“, композиционно се опира на известната фреска на Тадео Гади във флорентинската църква Санта Кроче и на работата на Паоло ди Джовани Феи. Четвъртата картина от тази серия „Йоаким напуска Йерусалим“ се намира в Християнски музей, Естергом, Унгария.

• 
  Йоаким и бедните. ок. 1400 Нац. галерия, Вашингтон
• 
  Йоаким напуска града. ок. 1400, Християнски музей, Естергам
• 
  Рождество на Мария. ок. 1400, Нац. галерия, Вашингтон
• 
  Въведение на Мария в храма. ок. 1400. Национална галерия, Вашингтон

• Полиптих „Благовещение със св. Антоний-абат и Мария Магдалена“, датиран ок. 1400 г. и се съхранява в Музея за свещено изкуство Вал д’Арбия, Буоноконвенто. Полиптихът е изписан за църквата Святи Петър и Павел, и е дошъл до наши дни в полуразрушен вид. Има подпис на художника.

Полиптих „Короноване на Мария" 1410 – 15 г., Галерия Брера, Милано.

• Полиптих, централен панел от който не е идентифициран (възможно това да е била „Мадона с младенеца“); съхранили са се само страничните части: „Св. Бияджо“ (Национална галерия, Осло), „Св. Лучия“ (Музей Ашмолеан, Оксфорд), „Св. Екатерина Александрийска“ (Музей Линденау, Алтенбург), „Св. Бенедикт“ (аукцион Кристис), „Св. Маргарита Антиохийска“ и „Св. Цецилия“ (двете в колекцията на Едуардо Моратила, Париж). Полиптихът е датиран приблизително „до 1406 година“.
• „Короноване на Мария“, централна част от неизвестен полиптих, ок. 1405 – 7 г., пази се в Ка д’Оро, Венеция. Картина изрязана по краищата, и затова първоначалните и размери е невъзможно да се установят, не е възможно да се определи, към кой полиптих тя е принадлежала. Изследователите виждат в нея силно влияние от работите на Симоне Мартини.

Мадона с младенеца. 1410 – 15. Художествен музей на Принстънския Университет.

• Полиптих „Короноване на Мария“ (ок. 1410 – 15 г., Галерия Брера, Милано; централен панел – 160х65 cm; странични – Св. Екатерина, св. Павел, св. Петър и св. Августин – 142х36 cm). По-рано се намира в бенедиктинския манастир Св. Екатерина Александрийска в Сант Анджело ин Вадо, недалеко от Урбино. Никакви документи касаещи създаването на този олтар не са съхранени, атрибуцията е основана на стилистически особености. По мнение на изследователите, в създаването на полиптиха е вземал участие синът на Андреа – Джорджо ди Андреа, на четката на когото принадлежи фигурата на св. Петър. Двете други части на полиптиха, „Архангел Михаил“ и „Йоан Кръстител“, се пазят в Националната галерия на Марко в Урбино.
• Полиптих с централна картина „Мадона с младенеца на трон" (110х50 см; ок. 1410 – 1415 гг., Художествен музей на Принстън университет). Известни са три странични панели от този полиптих: „Св. Доротея“ и „Св. Антоний-абат“ (двете в Национална галерия Умбрия, Перуджа), „Св. Савиний“ (Музей Пти Пале, Авиньон). Четвъртият фрагмент на олтара – „Благославящ Христос“ от Институт на изкуствата, Детройт.

• Серия неголеми (средно 41х38 см) картини със сцени от живота на свети Галгано, които по-рано съставляват Предели (от ит.predella) / части от неизвестен олтар: „Св. Галгано призовава народа да се поклони на светия кръст" (Национална галерия, Дъблин), "Отшелничество на св. Галгано“, „Среща на св. Галгано с архангел Михаил“, „Архангел Михаил завежда св. Галгано до двенадесете апостоли“ и „Погребението на св. Галгано“ – всички са в Музей Сан Матео, Пиза. Серията е датирана приблизително към 1415 година и принадлежи към най-поетични произведения на Андреа.
• Картини Предели (от ит.predella)на олтаря от неизвестна църква, които съдбата разпилява по разни музеи: „Пътят към Голгота“ (Колекция Тисен-Борнемис, Мадрид), „Разпятие“ (Музей Метрополитен, Ню Йорк) „Оплакване на Христа“ (Национален музей, Стокхолм), „Възкресение“ (Галерея Уолтърс, Балтимор).

Ф. Дзери в 1977 година предполага, че още една част от тази предела може да бъде „Предателството на Юда“ (картината е продадена на художествения пазар в Париж през 1972 г, и се съхранява в частна колекция). По-късно Миклош Босковиц предлага реконструкция на целия полиптих, където, по негово мнение, може да се включат няколко изображения на светци в пълен ръст, появили се на италианския антикварен пазар – „Св. Луи Тулузски“, „Йоан Кръстител“, „Йоан Богослов“ и „Св. Франциск“, доколкото тези произведения подхождат по габарити. Централният панел на този олтар до сега не е идентифициран. Работите датират приблизително около 1410 – 1415 години.

• 
  Предателството на Юда. 1410 – 15 г, Париж, Частна колекция
• 
  Пътят към Голгота. 1410 – 15 г, Колекция Тисен-Борнемис, Мадрид
• 
  Разпятие. 1410 – 15 г., Музей на изкуството „Метрополитън“ Ню Йорк
• 
  Оплакване на Христос. 1410 – 15 година, Нац. музей, Стокхолм
• 
  Възкресение. 1410 – 15 г Галерия Уолтърс, Балтимор.

• Полиптих „Мадона с младенеца на трон и светци“, (1420е години; Сиена, Пинакотека).

Полиптих от ц. Сан Джакомо, Тускания. ок. 1425 г.

• Полиптих из ц. Сан Джакомо, Тускания, „Мадона с младенеца, донатори и светци“. Произведението се отнася към късните работи на Андреа и се датира ок. 1425 г. В същия храм се пазят детайли от полиптиха със сцени на „Страстите Христови“.

Триптихи

На Андреа се приписват повече от двадесет отделни „Мадона с младенец“, част от които по-рано са служили за център но триптихи или полиптихи, няколко изображения на „Разпятие“, и множество изображения на отделни светци. На него се приписват множество малкоформатни трептихи, създадени за молитви в домашни апартаменти. Във връзка с това италианската изследователка Дж. Келаци Дини отбелязва, че художникът заимства от своя баща стил, който той е използвал в миниатюрни произведения, но никога не се е опитвал да имитира маниера, който Бартоло ди Фреди използва за крупноформатните си произведения, такива като неговите фрескови произведения в Коледжата в Сан Джиминяно.

• 
  Триптих „Мадона Смирение“. Музей Бруклин, Ню-Йорк
• 
  Триптих „Мадона с младенеца и светци“. Музей Линденау, Алтенбург
• 
  Триптих „Мадона с младенеца и светии“, Държавен музей, Берлин.
• 
  Диптих „Благовещение“, ок. 1383 г.,Музей за изящни изкуства (Будапеща).
• 
  Триптих „Рождество/Възкресение и светци“ 1397, Пинакотека, Сиена
• 
  Триптих „Разпятие и светци“ 1400 – 10, Сиена, Пинакотека.

За последна работа на художника, Милард Мис /американски историк, специалист по изкуство на късното средновековие и ранния Ренесанс/ счита, частично разрушената фреска на северния трансепт на църквата Сан Франческо в Тревизо с изображение на „Св. Франциск, Мадона Смирение с ангели и Йоан Кръстител“.

Авторският труд на Андреа ди Бартоло и неговата художествена работилница създава повече от 150 произведения – полиптихи, триптихи, диптихи, и отделни картини, които някога са били части на по-сложни олтарни конструкции. Освен фрески, витражи, декориране на скулптури и кавалетна живопис Андреа се занимава с книжна миниатюра; няколко манускрипти с негови миниатюри се съхраняват в Сиенската обществена библиотека.

Източници

• G. Milanesi, Documenti per la storia dell’arte senese,Siena 1854, I, pp. 41 s.; II, pp. 26, 36, 383;
• V. E. Förster, A. di Bartolo di Maestro Fredi, in Zahn’s Jahrbücher f. Kunstwissenschaft,VI(1873), p. 138;
• G. Milanesi, Sulla storia dell’arte toscano Siena 1878, p. 48;
• F. Brogi, Inventario genera degli oggetti d’arte della prov. di Siena,Siena1897, p. 44;
• B. Berenson, Le pitture ital. nella raccolta Yerkes, in Rass. d’arte,VI(19o6), pp. 35 – 3;
• L. Douglas, appendice al cap. II, di J. A. Crowe e G. B. Cavalcaselle, A history of painting in Italy, III, London 1908, pp. 134 – 37;
• V. Lusini, IlDuomo di Siena,Siena 1911, I, pp. 233, 257, 260, 317, 320, 351;
• M. Salmi, Dipinti del Quattrocento a Città di Castello, in Bollett. d. R. Deput. di storia patria per l’Umbria,XXIV,1 – 3 (1918), pp. 158 – 62;
• R. Offner,Ital. pictures at the New York Historical Society and elsewhere, in Art in America,VII(1919), p. 152;
• G. De Nicola, A.di Bartolo – Documenti inediti, in Rass. d’arte senese,XIV(1921), pp. 12 – 15;
• R. Van Marle, The development of the Ital.schools of painting,II, The Hague 1924, pp. 572 – 81;
• W. Heil, Some early Ital. paintings, in Bullet. of the Detroit Institute of Arts,XI(1929), p. XXVII;
• B. Berenson, Quadri senza casa, in Dedalo,XI(1930), pp. 343 – 58;
• Id., Lost Sienese Trecento paintings, in International Studio,XCVIII(1931), n. 404 pp. 30 s;
• F. M. Perkins, Pitture senesi poco conosciute, inDiana,VI(1931), pp. 103 s; VII(1933), pp. 59 s.;
• C. Brandi, La regia pinacoteca di Siena,Roma 1933, pp. 11 – 15;
• B. Berenson, Pitture ital. del Rinascimento,Milano 1936, pp. 7 – 9;
• P. Bacci, Francesco di Valdambrino,Siena 1936, pp. 163, 169, 255;
• S.L. Faison, A note on a Sienese Resurrection, in Journal of the Walters Art Gallery,IV (1941), pp. 96 – 103;
• C. Brandi, Quattrocentisti senesi,Milano 1949, p. 28;
• A. M. F., Monument from Siena: Andrea di Bartolo. Assumption of the Vírgin ca. 1395, in Art News,LI (1953), p. 27;
• E. Carli, La pittura senese,Milano 1955, p. 16o; M. Meiss, Nuovidipinti e vecchi problemi, A. di B. a Treviso, in Riv. d’arte,XXX(1955), p. 145;
• G. Coor, A new link in the reconstruction of an altarpiece by Andrea di Bartolo, in Journal of the Walters Art Gallery,XIX-XX(1956 – 57), pp. 19 – 21, 97;
• G. Freuler. Andrea di Bartolo, Fra Tommaso d’Antonio Caffarini, and Sienese Dominicans in Venice. The Art Bulletin, Vol. 69, Dec. 1987 pp 570 – 586
• Giulietta Chelazzi Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998 p. 200
• D. Normann. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press, London, 2003. pp 29, 144, 161, 169 – 170.

Препратки

• Описание на сайта на музей Виктория и Алберт (англ.)http://collections.vam.ac.uk/item/O119585/tempera-painting-saint-stephen/
• Описание на сайта на музей Тисен-Борнемис (англ.) http://www.museothyssen.org/en/thyssen/ficha_artista/6

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Андреа ди Бартоло“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​