Национален антропологичен музей: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Антропология; Добавяне на Категория:Антропологични музеи, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Музей |
{{Музей |
||
| музей = Национален антропологичен музей |
| музей = Национален<br> антропологичен музей |
||
| снимка = |
| снимка = |
||
| описание = |
| описание = |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| тематика = [[Антропология]] |
| тематика = [[Антропология]] |
||
| основан = [[21 март]] [[2007]] г. |
| основан = [[21 март]] [[2007]] г. |
||
| номер = |
| номер = [[Image:Opoznai-bg.gif|20px|]] '''66б''' |
||
| печат = |
| печат = |
||
| лятно = 09:00 до 17:00 ч. |
| лятно = 09:00 до 17:00 ч. |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
[[Категория:Българска академия на науките]] |
[[Категория:Българска академия на науките]] |
||
[[Категория:Антропологични музеи]] |
[[Категория:Антропологични музеи]] |
||
[[Категория:100 национални туристически обекта]] |
|||
Версия от 10:59, 24 януари 2018
| Национален антропологичен музей | |
 | |
| Местоположение | София |
|---|---|
| Тематика | Антропология |
| Основан | 21 март 2007 г. |
| Обект на БТС | Файл:Opoznai-bg.gif 66б |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 09:00 до 17:00 ч. |
| Зимно работно време | 09:00 до 17:00 ч. |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | град София бул. „Цариградско шосе” № 73 |
| Телефон | +359 2 871 8375 |
| Сайт | http://www.iempam.bas.bg/ |
 Местоположение в София | |
| Национален антропологичен музей в Общомедия | |
Националният антропологичен музей е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към Българската академия на науките и е под патронажа на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Намира се в гр. София, на бул. „Цариградско шосе” № 73, в непосредствена близост до сградата на Министерството на външните работи.
В музея има много възстановени образи на хора, живели по нашите земи в различни исторически епохи. Възстановките са дело на проф. Йордан Йорданов, който е единственият антрополог в България, използващ методологията на М. М. Герасимов за възстановяване на меките тъкани по черепа на човек. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи по време на работата по подобна възстановка.
Към музея има и национална костница, където се събират и съхраняват антропологически материали, открити при археологически разкопки от територията на цялата страна. Тази база данни се ползва от учени и изследователи и така се изучават хората, живели по българските земи от древността до наши дни.
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им грацилизация (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във Варненския некропол (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в Могиланската могила в центъра на гр. Враца.
Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе Калоян (1168 – 1207 г.), Самуил (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубилят Мостич. В музея могат да се видят още образите на Захари Стоянов, Георги Раковски, както и на други видни борци за освобождението на България от османско владичество.
В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце).[1]