Пати Право: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Плоча и диск е едно и също. Disco е плоча, compact disco e CD. На романските езици се казва DISCO и на двата носителя |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
'''Пати Право''' ({{lang-it|Patty Pravo}}), псевдоним на '''Николета Страмбели''' (''Nicoletta Strambelli'') ([[Венеция]], [[9 април]] [[1948]]), е италианска [[певица]]. |
'''Пати Право''' ({{lang-it|Patty Pravo}}), псевдоним на '''Николета Страмбели''' (''Nicoletta Strambelli'') ([[Венеция]], [[9 април]] [[1948]]), е италианска [[певица]]. |
||
С продадени сто и единайсет милиона |
С продадени сто и единайсет милиона албума в кариерата си, Пати е втората жена изпълнителка по брой продажби след [[Мина Мацини|Мина]] и третата италианска изпълнителка с най-голям търговски успех. |
||
Тя е една от шестимата италиански изпълнители, които имат продадени повече от 100 милиона копия: само сингълът ѝ ''La bambola'' (Куклата) има общо 40 милиона копия, което я прави една от най-познатите и продавани италиански песни в чужбина. Участвала е девет пъти на [[Музикален фестивал „Санремо“|Музикалния фестивал „Санремо“]], като осем от тях е достигала до финал. Удостоена е с множество премии, сред които [[Премия на критиката „Мия Мартини“]] и много други престижни национални и международни признания. |
Тя е една от шестимата италиански изпълнители, които имат продадени повече от 100 милиона копия: само сингълът ѝ ''La bambola'' (Куклата) има общо 40 милиона копия, което я прави една от най-познатите и продавани италиански песни в чужбина. Участвала е девет пъти на [[Музикален фестивал „Санремо“|Музикалния фестивал „Санремо“]], като осем от тях е достигала до финал. Удостоена е с множество премии, сред които [[Премия на критиката „Мия Мартини“]] и много други престижни национални и международни признания. |
Версия от 09:19, 9 април 2018
Пати Право | |
Patty Pravo.jpg Пати Право (2013) | |
Информация | |
---|---|
Псевдоним | Пати Право |
Родена | Николета Страмбели
|
От | италианка |
Стил | поп, поп рок, бийт, шансон |
Активност | от 1966 г. |
Музикален издател | ARC, RCA Italiana, Philips Records, Dischi Ricordi, CBO, CGD, Virgin Records, Carrere Records, Fonit-Cetra, Five Record, Zard Record, Sony Music, Kyrone Gp-Music, Edel Music, Carosello |
Уебсайт | http://www.pattypravoweb.com/ |
Пати Право в Общомедия |
Пати Право (Шаблон:Lang-it), псевдоним на Николета Страмбели (Nicoletta Strambelli) (Венеция, 9 април 1948), е италианска певица.
С продадени сто и единайсет милиона албума в кариерата си, Пати е втората жена изпълнителка по брой продажби след Мина и третата италианска изпълнителка с най-голям търговски успех.
Тя е една от шестимата италиански изпълнители, които имат продадени повече от 100 милиона копия: само сингълът ѝ La bambola (Куклата) има общо 40 милиона копия, което я прави една от най-познатите и продавани италиански песни в чужбина. Участвала е девет пъти на Музикалния фестивал „Санремо“, като осем от тях е достигала до финал. Удостоена е с множество премии, сред които Премия на критиката „Мия Мартини“ и много други престижни национални и международни признания.
Биография
Пати Право е родена във Венеция в бедно семейство – баща ѝ е водач на моторна лодка. Прекарва първите си години в района „Санта Марта“ в дома на баба си, на която родителите на Пати, живеещи в сестиере „Местре“, я дават да я гледа. Във Венеция има възможността да се запознае с кардинал Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) и американския поет Езра Паунд. Още от малка учи танци и пиано в консерваторията „Бенедето Марчело“, а на четири години следва курс по диригентство.
След смъртта на дядо си отпътува за Лондон, но само два дни по-късно се връща в Италия и се установява в Рим, където започва да се изявява под псевдонима Guy Magenta. Адвокатът и агент Албериго Крочета я открива по време на вечеринка в легендарната дискотека „Пайпър Клъб“ (Piper Club; известна дискотека в Рим, която с времето става символ за времето си), заради която е наричана Момичето от Пайпър (La ragazza del Piper). Изборът за псевдонима Право е заимстван от Дантевия ад (Guai a voi, anime prave!; на български: „О, горко вам, души във грях паднали!“[1], тоест злобен, проклет, злостен[2]).
Дебют
Момичето от „Пайпър“ (1966 – 1967)
През 1966 година певицата издава към музикалната компания ARC (принадлежаща на RCA Italiana) първия си сингъл – Ragazzo triste (Тъжно момче; кавър на италиански на But You're Mine на Сони и Шер), с който участва в телевизионното предаване Scala Reale на 12 ноември 1966 и който държи първенството за първата поп песен, излъчена по Радио Ватикана, вокато RAI цензурира следния стих: „[…] scoprire insieme il mondo che ci apparterrà“ (да открием заедно света, който ще ни принадлежи), превръщайки го в „[…] scoprire insieme il mondo che ci ospiterà“ (да открием заедно света, който ще ни приюти).
За момичето от Пайпър това е само първият от дълга поредица успехи на песни от типа мелодичен бийт за 1967 година: Qui e là (Тук и там; кавър на Holy Cow на Лий Дорси) и Se perdo te (Ако те загубя; кавър на италиански на The Time Has Come на П. П. Арнолд), която остава класика в репертоара ѝ, както и едно от най-значителните ѝ изпълнения.
Отново през 1967 е и първата поява на Пати в киното – в Passeggiando per Subiaco – късометражен филм, заснет и продуциран от Тулио Пиачентини, в който изпълнява Qui e là; сред другите актьори присъства младият Лучо Дала с песента Il cielo (Небето).
Същата година участва в сериала TuttoTotò в епизода Totò Ye Ye в ролята на водеща. Към края на епизода изпълнява Sto con te (Аз съм с теб). Участва и в няколко други филма, сред които: Una ragazza tutta d'oro (Момиче, досущ от злато), в който изпява Ragazzo triste, неиздадената тогава Respect (Уважение) и L'immensità (Необятността), а в I ragazzi di Bandiera Gialla (Момчетата на жълтото знаме), Il ragazzo che sapeva amare (Момчето, което знаеше да обича) и La coppia più bella del mondo (Най-красивата двойка на света) – Qui e là.
Успехът на La bambola: утвърждаване като певица (1968 – 1969)
През 1968 година е издадена песента La bambola (Куклата) – песен, която никога не се е харесвала на певицата, понеже я принуждава да влезе в стереотипния образ на жена, напълно зависима от своя мъж. Сингъловата плоча, която на 4 май 1968 се класира на първо място и се задържа на него за цели девет седмици, се превръща в огромен успех, както и в „търговска марка“ за певицата с повече от девет милиона продадения копия (които през годините достигат до четиресет милиона в цял свят). С нея Пати участва в телевизионното предаване Canzonissima на 28 септември същата година. В Италия плочата е на второ място по продаваемост за 1968 година.
Впоследствие в класациите влизат Sentimento (Чувство) и Tripoli 1969 (на Паоло Конте), с които участва на Canzonissima същата година.
В дебютния албум на певицата, издаден към компанията ARC (RCA) под името Patty Pravo, са включени първите ѝ успехи: La bambola, Ragazzo triste, Se perdo te, Qui e là, както и други песни, издадени на сингълови плочи, и кавър версии на значителни за времето си песни (Yesterday и With a Little Help from My Friends на Бийтълс). Албумът е четвъртият най-продаван за годината.
Следват множество участия в телевизионни предавания и реклами за сладоледената марка „Алджида“, за която са направени няколко рекламни спота, в които изпълнява Qui e là, Se c'è l'amore (Ако я има любовта), Ci amiamo troppo (Много се обичаме), La bambola и неиздадената Vecchio mondo (Стар свят). С руси коси, слаба, много чаровна, открита и знаменоска на поколението на шейсетте години на миналия век, Пати има привлекателен и жизнен вид, който ще я превърне в символ на женската еманципация и в идол на бийт културата.
Дискография
Студийни албуми
- 1968 – Patty Pravo
- 1969 – Concerto per Patty
- 1970 – Patty Pravo
- 1971 – Bravo, Pravo
- 1971 – Di vero in fondo
- 1971 – Per aver visto un uomo piangere e soffrire Dio si trasformò in musica e poesia
- 1972 – Sì… incoerenza
- 1973 – Pazza idea
- 1974 – Mai una signora
- 1975 – Incontro
- 1976 – Tanto
- 1976 – Patty Pravo
- 1978 – Miss Italia
- 1979 – Munich Album
- 1982 – Cerchi
- 1984 – Occulte persuasioni
- 1989 – Oltre l'Eden…
- 1990 – Pazza idea eccetera, eccetera…
- 1994 – Ideogrammi
- 1998 – Notti, guai e libertà
- 2000 – Una donna da sognare
- 2002 – Radio Station
- 2004 – Nic-Unic
- 2007 – Spero che ti piaccia… Pour toi
- 2011 – Nella terra dei pinguini
- 2016 – Eccomi
Участия на музикални събития
Музикален фестивал „Санремо“
Издание | Изпълнител | Песен | Автори | Категория | Място | Награда |
---|---|---|---|---|---|---|
Санремо 1970 | Пати Право и Литъл Тони | La spada nel cuore (Меч в сърцето) | Карло Донида, Могол | Изпълнители | 5 | |
Санремо 1984 | Пати Право | Per una bambola (За една кукла) | Маурицио Монти | Шампиони | 10 | Премия на критиката „Мия Мартини“ |
Санремо 1987 | Пати Право | Pigramente signora (Госпожа по мързелив начин) | Мауро Арнаболди, Франка Еванджелисти | Шампиони | 20 | |
Санремо 1990 | Пати Право | Donna con te (Жената до теб) | Данило Америо, Лучано Боеро | Няколко дни преди началото на фестивала Пати отказва да я изпълни и на нейно място я изпява Анна Окса. | ||
Санремо 1995 | Пати Право | I giorni dell'armonia (Дните на спокойствието) | Маурицио Монти, Джовани Улу | Шампиони | 20 | |
Санремо 1997 | Пати Право | …E dimmi che non vuoi morire (…И ми кажи, че не искаш да умреш) | Васко Роси, Гаетано Курери и Роберто Фери | Шампиони | Финал | Премия на критиката „Мия Мартини“ и Премия за най-добра музика |
Санремо 2002 | Пати Право | L'immenso (Необятността) | Лара Темпестини, Роберто Пако и Фабрицио Карарези | Шампиони | 16 | |
Санремо 2009 | Пати Право | E io verrò un giorno là (И някой ден ще дойда там) | Андреа Кутри | Артисти | Финал | Премия на Италианската фонографска асоциация |
Санремо 2011 | Пати Право | Il vento e le rose (Вятърът и розите) | Диего Калвети и Марко Чапели | Артисти | Не стига до финал | |
Санремо 2016 | Пати Право | Cieli immensi (Необятно небе) | Фортунато Дзампалионе | Шампиони | 6 | Премия на критиката „Мия Мартини“ |
Източници
- ↑ Константин Величков. Данте Алигиери – Божествена комедия – Ад (3) – Моята библиотека // Посетен на 6 май 2016.
- ↑ Кавалето-Петрова, М. и др. Dizionario Italiano-Bulgaro. София, Publitrans, 1995. ISBN 954-90080-1-0. с. 390.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Patty Pravo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |