Стоил Попов (актьор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Стоил Попов |
| име = Стоил Попов |
||
| |
| име-оригинал = |
||
| |
| категория = актьор |
||
| описание = |
|||
⚫ | |||
| |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
|||
| пол = |
|||
| име-рождено = Стоил Пеев Попов |
|||
| роден-дата = [[29 юни]] [[1920]] г. |
|||
⚫ | |||
| починал-дата = [[28 януари]] [[2007]] г. |
|||
| починал-място = [[София]] |
|||
| националност = |
|||
| работил = актьор |
|||
| вложки = |
|||
{{Личност/Актьор |
|||
| категория = актьор |
|||
| период-на-активност = |
|||
| значими роли = |
|||
| оскари = |
|||
| еми = |
|||
| златен глобус = |
|||
| БАФТА = |
|||
| грами = |
|||
| театрални награди = |
|||
}} |
|||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| брак = |
|||
| деца = |
|||
| подпис = |
|||
| сайт = |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
}} |
||
'''Стоил Пеев Попов''' е български актьор. |
'''Стоил Пеев Попов''' е български актьор. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 29 юни 1920 |
Роден е на [[29 юни]] [[1920]] г. в град [[Казанлък]]. Завършва право в [[СУ „Св. Климент Охридски“]] през [[1943]] г. и Държавната театрална школа в гр. [[София]] (днес [[НАТФИЗ]]) при [[Николай Масалитинов]] през [[1946]] г.<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
||
Участва в основаването на Народния театър за младежта. |
|||
<br>Работи в [[Младежки театър|Народния театър за младежта]] (1945−1966), [[Театър „Сълза и смях|“НДТ „Сълза и смях“]].<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
<br>Има участия и в киното, телевизията, радиото и естрадата.<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
<br>Носител на национални награди и държавни отличия.<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
<br>Почива на [[28 януари]] [[2007]] г. в гр. [[София]].<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
== Награди и отличия == |
== Награди и отличия == |
||
Ред 15: | Ред 48: | ||
== Театрални роли == |
== Театрални роли == |
||
* „Котаракът в чизми“ (от Н. Стойчева-Данчова) — Регента (дебют на сцената на [[Младежки театър|Народния театър за младежта]], София) (1945 г.)<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
⚫ | |||
* „Златното ключе“ (по [[А. Н. Толстой]]) — Карабас-Барабас<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Червената шапчица“ (от Е. Шварц) — Вълкът<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Вълкът и седемте козлета“ (от М. Ковал) — Вълкът<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Аленото цвете“ (по С. Аксаков) — Баба Яга<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Вълшебникът от Оз“ (по [[Л. Ф. Баум]]) — Страхливият лъв<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Сватбено пътешествие“ (от В. Диховични) — Проф. Синелников<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Щедра вечер“ (от В. Блажек) — Силният мъж<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Чужд човек“ (от И. Дворецки) — Плужин<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Въпрос на принцип“ (от Н. Йорданов) — Николов<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Кухнята“ (от А. Уескър) — Макс<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Разбойник“ (от [[Карел Чапек]]) — Шефилд<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
* „Покана от Париж“ (от П. Панчев) — Бай Васил<ref name="">Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> |
|||
⚫ | |||
* „Донаборник“ (1981) |
* „Донаборник“ (1981) |
||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
* [[В името на народа (филм)|В името на народа]] (1984), 8 серии |
* [[В името на народа (филм)|В името на народа]] (1984), 8 серии — аптекарят |
||
* [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] (1981), 12 серии |
* [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] (1981), 12 серии |
||
* [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (1980) |
* [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (1980) |
||
* [[На всеки километър II]] (1971), 13 серии |
* [[На всеки километър II]] (1971), 13 серии — кръчмарят Апостол |
||
* [[Таралежите се раждат без бодли]] (1971) |
* [[Таралежите се раждат без бодли]] (1971) |
||
* [[Князът]] (1970) |
* [[Князът]] (1970) — татаринът-убиец, пратеник на Смилец |
||
* [[На всеки километър]] (1969) |
* [[На всеки километър]] (1969) |
||
* [[Ивайло (филм)|Ивайло]] (1963) |
* [[Ивайло (филм)|Ивайло]] (1963) |
||
* [[Калоян (филм)|Калоян]] (1963) |
* [[Калоян (филм)|Калоян]] (1963) |
||
* [[Маргаритка (филм)|Маргаритка]] (1961) |
* [[Маргаритка (филм)|Маргаритка]] (1961) |
||
* [[Последният рунд]] (1961) |
* [[Последният рунд]] (1961) — Шофьорът |
||
* [[Пътища (филм)|Пътища]] (1959) в новелата „''[[Пътят минава през Беловир]]''“ |
* [[Пътища (филм)|Пътища]] (1959) (в новелата „''[[Пътят минава през Беловир]]''“) |
||
* [[Стубленските липи]] (1960) |
* [[Стубленските липи]] (1960) — Пешо безсолният |
||
* [[Малката]] (1959) |
* [[Малката]] (1959) |
||
* [[Животът си тече тихо...]] (1957) |
* [[Животът си тече тихо...]] (1957) |
||
* [[Тайната вечеря на седмаците]] (1957) |
* [[Тайната вечеря на седмаците]] (1957) — Косо |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.imdb.com/name/nm0691353/ Профил в IMDB] |
* [http://www.imdb.com/name/nm0691353/ Профил в IMDB] |
||
{{СОРТКАТ:Попов, Стоил}} |
{{СОРТКАТ:Попов, Стоил}} |
||
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
||
[[Категория:Родени в Казанлък]] |
[[Категория:Родени в Казанлък]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
Версия от 19:57, 21 юли 2018
Стоил Попов | |
Роден | Стоил Пеев Попов
|
---|---|
Починал | |
Работил | актьор |
Стоил Пеев Попов е български актьор.
Биография
Роден е на 29 юни 1920 г. в град Казанлък. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1943 г. и Държавната театрална школа в гр. София (днес НАТФИЗ) при Николай Масалитинов през 1946 г.[1]
Участва в основаването на Народния театър за младежта.
Работи в Народния театър за младежта (1945−1966), “НДТ „Сълза и смях“.[2]
Има участия и в киното, телевизията, радиото и естрадата.[3]
Носител на национални награди и държавни отличия.[4]
Почива на 28 януари 2007 г. в гр. София.[5]
Награди и отличия
- „Заслужил артист“ (1977)
Театрални роли
- „Котаракът в чизми“ (от Н. Стойчева-Данчова) — Регента (дебют на сцената на Народния театър за младежта, София) (1945 г.)[6]
- „Златното ключе“ (по А. Н. Толстой) — Карабас-Барабас[7]
- „Червената шапчица“ (от Е. Шварц) — Вълкът[8]
- „Вълкът и седемте козлета“ (от М. Ковал) — Вълкът[9]
- „Аленото цвете“ (по С. Аксаков) — Баба Яга[10]
- „Вълшебникът от Оз“ (по Л. Ф. Баум) — Страхливият лъв[11]
- „Сватбено пътешествие“ (от В. Диховични) — Проф. Синелников[12]
- „Щедра вечер“ (от В. Блажек) — Силният мъж[13]
- „Чужд човек“ (от И. Дворецки) — Плужин[14]
- „Въпрос на принцип“ (от Н. Йорданов) — Николов[15]
- „Кухнята“ (от А. Уескър) — Макс[16]
- „Разбойник“ (от Карел Чапек) — Шефилд[17]
- „Покана от Париж“ (от П. Панчев) — Бай Васил[18]
Телевизионен театър
- „Донаборник“ (1981)
Филмография
- В името на народа (1984), 8 серии — аптекарят
- Капитан Петко войвода (1981), 12 серии
- Нощните бдения на поп Вечерко (1980)
- На всеки километър II (1971), 13 серии — кръчмарят Апостол
- Таралежите се раждат без бодли (1971)
- Князът (1970) — татаринът-убиец, пратеник на Смилец
- На всеки километър (1969)
- Ивайло (1963)
- Калоян (1963)
- Маргаритка (1961)
- Последният рунд (1961) — Шофьорът
- Пътища (1959) (в новелата „Пътят минава през Беловир“)
- Стубленските липи (1960) — Пешо безсолният
- Малката (1959)
- Животът си тече тихо... (1957)
- Тайната вечеря на седмаците (1957) — Косо
Източници
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367
- ↑ Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367