Весталка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м {{lang-la}}; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
[[File:Chief Vestal.jpg|220px|thumb|Главна весталка, скулптура]]
[[Файл:Chief Vestal.jpg|220px|мини|Главна весталка, скулптура]]
[[File:Vestal.JPG|дясно|220px|thumb|Весталка в изображение от 19 век от [[Фредерик Лейтън]].]]
[[Файл:Vestal.JPG|дясно|220px|мини|Весталка в изображение от 19 век от [[Фредерик Лейтън]].]]
[[Картинка:RomaCasaVestaliDaPalatinoOvest.JPG|thumb|left|250px|Руини на Къщата на Весталките в [[Римски форум|Римския форум]]]]
[[Файл:RomaCasaVestaliDaPalatinoOvest.JPG|мини|ляво|250px|Руини на Къщата на Весталките в [[Римски форум|Римския форум]]]]


'''Весталки''' (на [[латински]]: ''virgines Vestales''; sg. ''virgo Vestalis'') се наричат жриците на богинята [[Веста]]. В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещения огън. В [[Древен Рим]] те заемали почетно положение - техните показания в съда имали решаващо значение. Обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла. Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от [[патриции|патрицианските]] семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години без физически недъзи. След това [[pontifex maximus]] избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли "Амата". После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат. Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието - това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята. Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града - тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.
'''Весталки''' ({{lang-la|virgines Vestales}}; sg. ''virgo Vestalis'') се наричат жриците на богинята [[Веста]]. В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещения огън. В [[Древен Рим]] те заемали почетно положение - техните показания в съда имали решаващо значение. Обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла. Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от [[патриции|патрицианските]] семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години без физически недъзи. След това [[pontifex maximus]] избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли "Амата". После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат. Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието - това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята. Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града - тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.


==Известни весталки==
== Известни весталки ==
*[[Акулия Севера]], за която се жени император [[Елагабал]] след скандал.
* [[Акулия Севера]], за която се жени император [[Елагабал]] след скандал.
*[[Коелия Конкордия]], последната оглавявала ордена.
* [[Коелия Конкордия]], последната оглавявала ордена.
*[[Рея Силвия]], майката на митичните основатели на Рим -[[Ромул и Рем]].
* [[Рея Силвия]], майката на митичните основатели на Рим -[[Ромул и Рем]].
*[[Тарпея]], която предава Рим на сабините и на чието име е наречена [[Тарпейска скала|Тарпейската скала]].
* [[Тарпея]], която предава Рим на сабините и на чието име е наречена [[Тарпейска скала|Тарпейската скала]].


==Вижте също==
== Вижте също ==
* [[Храм на Веста]]
* [[Храм на Веста]]



Версия от 22:12, 3 август 2018

Главна весталка, скулптура
Весталка в изображение от 19 век от Фредерик Лейтън.
Руини на Къщата на Весталките в Римския форум

Весталки (Шаблон:Lang-la; sg. virgo Vestalis) се наричат жриците на богинята Веста. В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещения огън. В Древен Рим те заемали почетно положение - техните показания в съда имали решаващо значение. Обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла. Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от патрицианските семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години без физически недъзи. След това pontifex maximus избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли "Амата". После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат. Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието - това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята. Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града - тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.

Известни весталки

Вижте също