Държавно земеделско стопанство: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
национализация на ТКЗС |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
До [[9 септември 1944]] г. има 50 държавни земеделски стопанства с около 156 хиляди [[декар]]а земя. От тях 36 са разсадници<ref>Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.</ref> за производство на [[Овощарство|овощен]] и [[Лозе|лозов]] материал върху площ от 60 до 150 декара. Създадени са и са [[финанси]]рани от [[държава]]та с цел да обслужват преди всичко едрите стопанства. |
До [[9 септември 1944]] г. има 50 държавни земеделски стопанства с около 156 хиляди [[декар]]а земя. От тях 36 са разсадници<ref>Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.</ref> за производство на [[Овощарство|овощен]] и [[Лозе|лозов]] материал върху площ от 60 до 150 декара. Създадени са и са [[финанси]]рани от [[държава]]та с цел да обслужват преди всичко едрите стопанства. |
||
На основата на съществуващите държавни стопанства и иззети със [[Закон за трудовата поземлена собственост|Закона за трудовата поземлена собственост]] от дотогавашните им собственици при [[Аграрна реформа|аграрната реформа]] от [[1946]] г. земи през [[1947]] г. се създават нови ДЗС. |
На основата на съществуващите държавни стопанства и иззети със [[Закон за трудовата поземлена собственост|Закона за трудовата поземлена собственост]] от дотогавашните им собственици при [[Аграрна реформа|аграрната реформа]] от [[1946]] г. земи през [[1947]] г. се създават нови ДЗС. На някои места, особено в планински райони, ДЗС се създават чрез официалната национализация на иначе квазидържавните [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудови кооперативни земеделски стопанства]] в опит да се предотврати обезлюдяването на селата, тъй като работниците в ДЗС се ползват с по-добри условия на труд от тези в ТКЗС.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 286}}</ref> |
||
От 1971 г. ДЗС са включени в [[Аграрно-промишлен комплекс|АПК]]. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] |
|||
* [[Совхоз]] |
* [[Совхоз]] |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 13:21, 5 август 2018
Държавното земеделско стопанство (съкратено – ДЗС) е земеделско стопанство в България, на което земята, средствата за производство (сградите и другите постройки, добитъкът, транспортните средства, машините и съоръженията, посевният материал и други) и продукцията са собственост на държавата.
Първите държавни стопанства са организирани след Освобождението през 1878 г. върху земи, изкупени от турски чифликчии.
До 9 септември 1944 г. има 50 държавни земеделски стопанства с около 156 хиляди декара земя. От тях 36 са разсадници[1] за производство на овощен и лозов материал върху площ от 60 до 150 декара. Създадени са и са финансирани от държавата с цел да обслужват преди всичко едрите стопанства.
На основата на съществуващите държавни стопанства и иззети със Закона за трудовата поземлена собственост от дотогавашните им собственици при аграрната реформа от 1946 г. земи през 1947 г. се създават нови ДЗС. На някои места, особено в планински райони, ДЗС се създават чрез официалната национализация на иначе квазидържавните Трудови кооперативни земеделски стопанства в опит да се предотврати обезлюдяването на селата, тъй като работниците в ДЗС се ползват с по-добри условия на труд от тези в ТКЗС.[2]
От 1971 г. ДЗС са включени в АПК.
Вижте също
Бележки
- ↑ Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 286.
Източници
- Енциклопедия "България", т. 3, 1981 г.