Балкарци: Разлика между версии
м в.--->век; козметични промени |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{етническа група| |
{{етническа група| |
||
|група=Балкарци, Балкари<br/>аланла, малкъар |
|група=Балкарци, Балкари<br/>аланла, малкъар |
||
|Картинка=[[ |
|Картинка=[[Файл:During_dance.jpg|мини|300px]] |
||
|брой= около 120 000 |
|брой= около 120 000 |
||
|по_места={{Русия}}: 108 426 (2002)<br> |
|по_места={{Русия}}: 108 426 (2002)<br> |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== История == |
== История == |
||
В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII |
В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII век балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те – ''сауары'' „планинци“, кабардинците – ''къушхьэ'' „планинци“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/Балкарцы Балкарцы на ru.wikipedia.org]</ref>. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.</ref>. |
||
В средновековието на народът му се налага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, сред които са черкезките племена на [[Черкези| |
В средновековието на народът му се налага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, сред които са черкезките племена на [[Черкези|кабардинците]] в 16 век. В [[1827]] г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право ''„адет“'' и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В [[1922]] г. е образована „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на [[Вермахт]]а овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в [[1944]] г. балкарците стават жертва на [[Сталин]]ските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с [[Германска империя (1933 – 1945)|Германия]] и всички са депортирани в [[Сибир]] и [[Средна Азия]]. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на ''Кабардинска АССР''. В [[1957]] година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като ''Кабардино-Балкарската АССР'' е възстановена. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 11:20, 24 август 2018
Балкарци, Балкари аланла, малкъар | |
Общ брой | около 120 000 |
---|---|
По места | Русия: 108 426 (2002)
Казахстан: 3 000 |
Език | руски, карачаево-балкарски |
Религия | ислям, православие |
Сродни групи | други тюркски народи |
Балкарци, Балкари аланла, малкъар в Общомедия |
Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: аланла „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.
В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.
История
В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII век балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните – сауары „планинци“, кабардинците – къушхьэ „планинци“[1]. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними[2].
В средновековието на народът му се налага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, сред които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. В 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право „адет“ и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образована „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в 1944 г. балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е възстановена.
Източници
- ↑ Балкарцы на ru.wikipedia.org
- ↑ Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.