Метафизика (Аристотел): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Метафизика|Метафизика (пояснение)}}
{{към пояснение|Метафизика|Метафизика (пояснение)}}
'''„Метафизика“''' е основно съчинение на древногръцкия философ [[Аристотел]] от IV век пр. Хр., компилирано след смъртта му и наречено ''τα μετα τα φυσικα'' (гр. "онези неща след природата"). Името на произведението дава и наименованието на един от основните дялове на [[философия]]та - [[метафизика]]та.
'''„Метафизика“''' е основно съчинение на древногръцкия философ [[Аристотел]] от IV век пр. Хр., компилирано след смъртта му и наречено '''τα μετά τα φυσικά''' (гр. "онези неща след природата"). Името на произведението дава и наименованието на един от основните дялове на [[философия]]та - [[метафизика]]та.


== Възникване на заглавието ==
== Възникване на заглавието ==


Изследователите предполагат, че някои от учениците на [[Аристотел]] са събрали няколко различни негови по-малки произведения. Вероятно става дума за перипатетикът [[Андроник от Родос]] в I век пр. Хр. Днес се приема, че заглавието просто изразява последователността на "изданието" на съчиненията, т.е. става дума за онези книги, които идват след книга "Физика". Самият [[Аристотел]] нарича предмета на науката си [["първата философия"]] (πρωτη φιλοσοφια).
Изследователите предполагат, че някои от учениците на [[Аристотел]] са събрали няколко различни негови по-малки произведения. Вероятно става дума за перипатетикът [[Андроник от Родос]] в I век пр. Хр. Днес се приема, че заглавието просто изразява последователността на "изданието" на съчиненията, т.е. става дума за онези книги, които идват след книга "Физика". Самият [[Аристотел]] нарича предмета на науката си [["първата философия"]] ('''πρῶτη φιλοσοφία''').


== Кратко съдържание ==
== Кратко съдържание ==
Ред 10: Ред 10:
'''Книга I''' съдържа преглед на предходните философски учения, включително това на учителя на [[Аристотел]] - [[Платон]]. Тук са дадени и четирите причини на биващото (causa materialis, formalis, efficiens und finalis).
'''Книга I''' съдържа преглед на предходните философски учения, включително това на учителя на [[Аристотел]] - [[Платон]]. Тук са дадени и четирите причини на биващото (causa materialis, formalis, efficiens und finalis).


''' В книги VI до Х''' Аристотел обосновава т.нар. "първа философия", която собствено е "наука за биващото, като биващо". Тук Аристотел въвежда твърде важните за историята на философията понятия за възможност и действителност.
'''В книги VI до Х''' Аристотел обосновава т.нар. "първа философия", която собствено е "наука за биващото, като биващо". Тук Аристотел въвежда твърде важните за историята на философията понятия за възможност и действителност.


'''В книги VII до IX''' е разгърнато учението за [[субстанция]]та, опряно върху идеята за хилеморфизма - нещата се състоят от два "компонента": [[Материя_(физика)|материя]] (hylê) и [[Форма (вид)|форма]] (morphê или eidos).
'''В книги VII до IX''' е разгърнато учението за [[субстанция]]та, опряно върху идеята за хилеморфизма - нещата се състоят от два "компонента": [[Материя_(физика)|материя]] (hylê) и [[Форма (вид)|форма]] (morphê или eidos).

Версия от 18:38, 21 септември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Метафизика.

„Метафизика“ е основно съчинение на древногръцкия философ Аристотел от IV век пр. Хр., компилирано след смъртта му и наречено τα μετά τα φυσικά (гр. "онези неща след природата"). Името на произведението дава и наименованието на един от основните дялове на философията - метафизиката.

Възникване на заглавието

Изследователите предполагат, че някои от учениците на Аристотел са събрали няколко различни негови по-малки произведения. Вероятно става дума за перипатетикът Андроник от Родос в I век пр. Хр. Днес се приема, че заглавието просто изразява последователността на "изданието" на съчиненията, т.е. става дума за онези книги, които идват след книга "Физика". Самият Аристотел нарича предмета на науката си "първата философия" (πρῶτη φιλοσοφία).

Кратко съдържание

Книга I съдържа преглед на предходните философски учения, включително това на учителя на Аристотел - Платон. Тук са дадени и четирите причини на биващото (causa materialis, formalis, efficiens und finalis).

В книги VI до Х Аристотел обосновава т.нар. "първа философия", която собствено е "наука за биващото, като биващо". Тук Аристотел въвежда твърде важните за историята на философията понятия за възможност и действителност.

В книги VII до IX е разгърнато учението за субстанцията, опряно върху идеята за хилеморфизма - нещата се състоят от два "компонента": материя (hylê) и форма (morphê или eidos).

Влияния

Влиянието специално на Аристотеловата "Метафизика" е особено важно за развитието на Средновековната история от XII век нататък, като най-вече се имат предвид съчиненията на Св.Тома Аквински, който практически изгражда доктрината на Католическата Църква и до днес. Аристотел е особено важен и за разбирането на т.нар. "Ренесанс на XII век".[1]

Библиография

  • български превод:"Аристотел. Метафизика", изд. "СОНМ", 2000, преводачи: Иван Христов,Николай Гочев, ISBN 954-8478-24-2
  • английски online превод: [1]
  • английски online превод за сваляне: [2]
  • руски превод online: [3]
  • руски превод online за сваляне: [4]

Бележки

  1. Вж. Бояджиев, Ц. Ренесансът на XII век. Природата и човекът., София, УИ "Св. Климент Охридски", 1992

Външни препратки

  • Относно дискусията с българския превод: [5]
  • Псевдо–Александър Философ, Схолии към [Книга] Ламбда на Аристотеловата Метафизика: [6]
  • Представяне на българския превод от проф. Богдан Богданов: [7]
  • Статия за Аристотеловата "Метафизика" в енциклопедия Stanford: [8]
  • Съдържателен анализ на "Метафизика", англ.: [9]

Шаблон:Философия-мъниче