Иванчевски правопис

Иванчевският правопис е името, давано понякога на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899 г. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 г.

Основни положения

Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, е поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:

• представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.
• употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място.
• употреба на краесловни ерове.
• синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
• писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
• писане на глаголните окончания с а и я.

Външни препратки

• Правописният въпрос след Освобождението – Из историята на нашето езиково строителство, Л. Андрейчин
• Словникъ Български (Иванчевски правописъ - 1899 г.) – добавка към браузера Firefox за проверка на правопис
• Иванчевски Правописъ – информация и програми за правописа