Направо към съдържанието

Франсоа Мансар: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 36: Ред 36:
Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от [[1623]] г. с проектирането на фасадата на [[Църква (сграда)|църква]] в Париж, последвано с годините от редица [[дворец|дворци]], църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на [[Гастон Орлеански]] в [[Блоа]] ([[1635]] – [[1638]]) [[покрив]]ът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от [[капандура|капандури]]. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича [[мансарда]], независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти.
Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от [[1623]] г. с проектирането на фасадата на [[Църква (сграда)|църква]] в Париж, последвано с годините от редица [[дворец|дворци]], църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на [[Гастон Орлеански]] в [[Блоа]] ([[1635]] – [[1638]]) [[покрив]]ът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от [[капандура|капандури]]. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича [[мансарда]], независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти.


Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е [[дворец]]ът Мезон (Maisons), известен и като Château de Maisons-Laffitte<ref>Виж и на френски език [https://fr.wikipedia.org/wiki/Château_de_Maisons-Laffitte Château de Maisons-Laffitte]</ref>.
Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е [[дворец]]ът Мезон (Maisons), известен и като Château de Maisons-Laffitte.


== Галерия ==
== Галерия ==
<gallery>
<gallery>
File:Chateau de Balleroy.JPG|Château de Balleroy (1631), най-ранната творба на Мансар, оцеляла до днес
File:Chateau de Balleroy.JPG|Château de Balleroy (1631), най-ранната творба на Мансар, оцеляла до днес
File:Temple Sainte-Marie rue Saint-Antoine 4.jpg|Temple du Marais (1632-1634), построена като Църква на Дева Мария на ангелите
File:Temple Sainte-Marie rue Saint-Antoine 4.jpg|Temple du Marais (1632 – 1634), построена като Църква на Дева Мария на ангелите
File:Chateau-de-maison-lafitte.JPG|Château de Maisons (1641-1650)
File:Chateau-de-maison-lafitte.JPG|Château de Maisons (1641 – 1650)
File:Val de Grace dsc04637.jpg|Notre-Dame du Val-de-Grâce (1645-1646), построена за Ана Австрийска
File:Val de Grace dsc04637.jpg|Notre-Dame du Val-de-Grâce (1645 – 1646), построена за Ана Австрийска
File:Carnavalet París 08.JPG|Hôtel Carnavalet (1660-1661)
File:Carnavalet París 08.JPG|Hôtel Carnavalet (1660 – 1661)
File:Garden @ Hôtel de Toulouse @ Banque de France @ Paris (29142848023).jpg|Hôtel de la Vrillière, преименуван на Hôtel de Toulouse (1635-1650), по-късно Banque de France
File:Garden @ Hôtel de Toulouse @ Banque de France @ Paris (29142848023).jpg|Hôtel de la Vrillière, преименуван на Hôtel de Toulouse (1635 – 1650), по-късно Banque de France
</gallery>
</gallery>



Версия от 04:06, 9 ноември 2018

Франсоа Мансар
François Mansart
френски архитект
Роден
Починал

Националност Франция
Архитектура
УчителиСаломон де Брос
Семейство
Други родниниЖул Ардуен-Мансар
Франсоа Мансар в Общомедия

Франсоа̀ Манса̀р (Шаблон:Lang-fr) е френски архитект с важен принос за установяването на класицизма в бароковата архитектура от средата на 17 век във Франция.

Биография

Роден е на 13 януари 1598 година в Париж, Кралство Франция, внук на майстор[1] зидар[2] и син на майстор дърводелец[3]. Фактически без системно образование, след смъртта на баща му през 1610 г. обучението му е поето от роднина – съпруг на по-голяма негова сестра, който е архитект и скулптор. По-късно работи като помощник (чирак) при Саломон де Брос (Salomon de Brosse), изтъкнат и успешен архитект по време на царуването на Анри IV и регентството на Мария Медичи, и е силно повлиян от него.

Негов племенник е архитектът Жул Ардуен-Мансар.

Умира на 23 септември 1666 година в Париж на 68-годишна възраст.

Творчество

Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от 1623 г. с проектирането на фасадата на църква в Париж, последвано с годините от редица дворци, църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на Гастон Орлеански в Блоа (1635 – 1638) покривът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от капандури. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича мансарда, независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти.

Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е дворецът Мезон (Maisons), известен и като Château de Maisons-Laffitte.

Галерия

Източници

Бележки

  1. Човек със специфични умения в дадена област на занаятите.
  2. Строителен работник, който зида, гради зидове, сгради.
  3. Човек, който изработва мебели, дървени части (врати, прозорци) на сгради и други изделия от дърво.