Франсоа Мансар: Разлика между версии
м век; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от [[1623]] г. с проектирането на фасадата на [[Църква (сграда)|църква]] в Париж, последвано с годините от редица [[дворец|дворци]], църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на [[Гастон Орлеански]] в [[Блоа]] ([[1635]] – [[1638]]) [[покрив]]ът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от [[капандура|капандури]]. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича [[мансарда]], независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти. |
Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от [[1623]] г. с проектирането на фасадата на [[Църква (сграда)|църква]] в Париж, последвано с годините от редица [[дворец|дворци]], църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на [[Гастон Орлеански]] в [[Блоа]] ([[1635]] – [[1638]]) [[покрив]]ът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от [[капандура|капандури]]. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича [[мансарда]], независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти. |
||
Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е [[дворец]]ът Мезон (Maisons), известен и като Château de Maisons-Laffitte |
Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е [[дворец]]ът Мезон (Maisons), известен и като Château de Maisons-Laffitte. |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<gallery> |
<gallery> |
||
File:Chateau de Balleroy.JPG|Château de Balleroy (1631), най-ранната творба на Мансар, оцеляла до днес |
File:Chateau de Balleroy.JPG|Château de Balleroy (1631), най-ранната творба на Мансар, оцеляла до днес |
||
File:Temple Sainte-Marie rue Saint-Antoine 4.jpg|Temple du Marais (1632 |
File:Temple Sainte-Marie rue Saint-Antoine 4.jpg|Temple du Marais (1632 – 1634), построена като Църква на Дева Мария на ангелите |
||
File:Chateau-de-maison-lafitte.JPG|Château de Maisons (1641 |
File:Chateau-de-maison-lafitte.JPG|Château de Maisons (1641 – 1650) |
||
File:Val de Grace dsc04637.jpg|Notre-Dame du Val-de-Grâce (1645 |
File:Val de Grace dsc04637.jpg|Notre-Dame du Val-de-Grâce (1645 – 1646), построена за Ана Австрийска |
||
File:Carnavalet París 08.JPG|Hôtel Carnavalet (1660 |
File:Carnavalet París 08.JPG|Hôtel Carnavalet (1660 – 1661) |
||
File:Garden @ Hôtel de Toulouse @ Banque de France @ Paris (29142848023).jpg|Hôtel de la Vrillière, преименуван на Hôtel de Toulouse (1635 |
File:Garden @ Hôtel de Toulouse @ Banque de France @ Paris (29142848023).jpg|Hôtel de la Vrillière, преименуван на Hôtel de Toulouse (1635 – 1650), по-късно Banque de France |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
Версия от 04:06, 9 ноември 2018
Франсоа Мансар François Mansart | |
френски архитект | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 септември 1666 г.
|
Националност | Франция |
Архитектура | |
Учители | Саломон де Брос |
Семейство | |
Други роднини | Жул Ардуен-Мансар |
Франсоа Мансар в Общомедия |
Франсоа̀ Манса̀р (Шаблон:Lang-fr) е френски архитект с важен принос за установяването на класицизма в бароковата архитектура от средата на 17 век във Франция.
Биография
Роден е на 13 януари 1598 година в Париж, Кралство Франция, внук на майстор[1] зидар[2] и син на майстор дърводелец[3]. Фактически без системно образование, след смъртта на баща му през 1610 г. обучението му е поето от роднина – съпруг на по-голяма негова сестра, който е архитект и скулптор. По-късно работи като помощник (чирак) при Саломон де Брос (Salomon de Brosse), изтъкнат и успешен архитект по време на царуването на Анри IV и регентството на Мария Медичи, и е силно повлиян от него.
Негов племенник е архитектът Жул Ардуен-Мансар.
Умира на 23 септември 1666 година в Париж на 68-годишна възраст.
Творчество
Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от 1623 г. с проектирането на фасадата на църква в Париж, последвано с годините от редица дворци, църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на Гастон Орлеански в Блоа (1635 – 1638) покривът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от капандури. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича мансарда, независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти.
Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е дворецът Мезон (Maisons), известен и като Château de Maisons-Laffitte.
Галерия
-
Château de Balleroy (1631), най-ранната творба на Мансар, оцеляла до днес
-
Temple du Marais (1632 – 1634), построена като Църква на Дева Мария на ангелите
-
Château de Maisons (1641 – 1650)
-
Notre-Dame du Val-de-Grâce (1645 – 1646), построена за Ана Австрийска
-
Hôtel Carnavalet (1660 – 1661)
-
Hôtel de la Vrillière, преименуван на Hôtel de Toulouse (1635 – 1650), по-късно Banque de France
Източници
- Франсоа Мансар в Encyclopædia Britannica
- Речник на българския език, БАН, София, издателство на БАН – том. 4, 1984 г. и том. 5, 1987 г.
Бележки
|