Публий Корнелий Тацит: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
:''За римския император вижте [[Марк Клавдий Тацит]]''
{{друго значение|историка Тацит|римския император|Марк Клавдий Тацит}}
{{Личност
{{Биография инфо|
име= Тацит
| име = Тацит
| име-оригинал =
| портрет= Gaius Cornelius Tacitus mirror.jpg
| описание= римски историк
| категория = историк
| описание = римски историк
| роден-място=?, дн. [[Франция]]
| портрет = Gaius Cornelius Tacitus mirror.jpg
| починал-място=[[Рим]], [[Италия]]
| портрет-описание =
| роден-място = ?, дн. [[Галия]]
| починал-място = [[Рим]], [[Римска империя]]
| националност = {{RIM}}
| работил = [[историк]], [[политик]]
| псевдоним =
| вложки =
| брак =
| деца =
}}
}}


Ред 11: Ред 20:


== Житейски път ==
== Житейски път ==
Тацит вероятно е роден в южна [[Галия]] в знатно семейство. Образованието, което получава, е обичайно за човек, имащ намерение да се посвети на държавна служба. Първото му назначение е при [[Веспасиан]]. След това е [[Квестор (Древен Рим)|квестор]], [[претор]] (през [[88]] г., е в комисията от чиновници, отговарящи за провеждането на Стогодишните игри в чест на основаването на града), и през [[97]] г. е [[Консул (Древен Рим)|консул]] в [[Рим]]. Вероятно е управлявал малка провинция в периода от [[89]] г. до [[93]] г., а в периода [[112]] - [[113]] г. е заемал по-отговорния пост на [[проконсул]] на [[провинция Азия]]. Тацит е смятан за един от най-видните римски юристи.Умира през 120 година в Рим, Италия.
Тацит вероятно е роден в южна [[Галия]] в знатно семейство. Образованието, което получава, е обичайно за човек, имащ намерение да се посвети на държавна служба. Първото му назначение е при [[Веспасиан]]. След това е [[Квестор (Древен Рим)|квестор]], [[претор]] (през [[88]] г., е в комисията от чиновници, отговарящи за провеждането на Стогодишните игри в чест на основаването на града), и през [[97]] г. е [[Консул (Древен Рим)|консул]] в [[Рим]]. Вероятно е управлявал малка провинция в периода от [[89]] г. до [[93]] г., а в периода [[112]] – [[113]] г. е заемал по-отговорния пост на [[проконсул]] на [[провинция Азия]]. Тацит е смятан за един от най-видните римски юристи. Умира през 120 година в Рим, Италия.


== Произведения ==
== Произведения ==

На 26 години Тацит написва произведението „Диалог“ ({{lang-la|Dialogus de oratoribus}}) – драматизиран трактат, в който няколко известни юристи от епохата на [[Веспасиан]] обсъждат промените в риторическия стил и съдебната процедура от времето на [[Цицерон]].
На 26 години Тацит написва произведението „Диалог“ ({{lang-la|Dialogus de oratoribus}}) – драматизиран трактат, в който няколко известни юристи от епохата на [[Веспасиан]] обсъждат промените в риторическия стил и съдебната процедура от времето на [[Цицерон]].

Скоро след създаването на Диалога започва период на цензура и репресии. Тацит вече е женен за [[Юлия Агрикола]], дъщеря на [[Домиция Децидиана]] и римския генерал [[Гней Юлий Агрикола]], който седем години управлява [[Британия (римска провинция)|Британия]], докато през [[83]] г. не е отзован от [[Домициан]]. През [[98]] г. [[Нерва]] и [[Траян]] слагат край на репресиите и Тацит публикува биографията на Агрикола ''De vita et moribus Iulii Agricolae''. Освен хвалебствена биография, в произведението е вплетено географско описание на британските народи и историята на покоряването им от римляните.
Скоро след създаването на Диалога започва период на цензура и репресии. Тацит вече е женен за [[Юлия Агрикола]], дъщеря на [[Домиция Децидиана]] и римския генерал [[Гней Юлий Агрикола]], който седем години управлява [[Британия (римска провинция)|Британия]], докато през [[83]] г. не е отзован от [[Домициан]]. През [[98]] г. [[Нерва]] и [[Траян]] слагат край на репресиите и Тацит публикува биографията на Агрикола ''De vita et moribus Iulii Agricolae''. Освен хвалебствена биография, в произведението е вплетено географско описание на британските народи и историята на покоряването им от римляните.

През същата година Тацит публикува още един неголям трактат ''De origine moribus ac situ Germanorum'', който съдържа описание на земите, народите и обичаите на [[Германия]].
През същата година Тацит публикува още един неголям трактат ''De origine moribus ac situ Germanorum'', който съдържа описание на земите, народите и обичаите на [[Германия]].


От [[98]] г. до [[116]] г. Тацит създава своите две основни произведения - „История“ (''Historiae'') и ''Анали'' (''Annalium ab excessu divi Augusti''). Първото обхваща събитията от смъртта на [[Нерон]] до възцаряването на [[Нерва]]., второто е за епохата от 68 г. до 96 г., но в оцелелите книги е описана гражданската война през 69 г.-70 г. „Аналите“ е писана в края на живота му и описва историята на Рим след смъртта на император [[Август]] до края на управлението на [[Нерон]]. Тя също е запазена само частично.
От [[98]] г. до [[116]] г. Тацит създава своите две основни произведения – „История“ (''Historiae'') и ''Анали'' (''Annalium ab excessu divi Augusti''). Първото обхваща събитията от смъртта на [[Нерон]] до възцаряването на [[Нерва]]., второто е за епохата от 68 г. до 96 г., но в оцелелите книги е описана гражданската война през 69 г.-70 г. „Аналите“ е писана в края на живота му и описва историята на Рим след смъртта на император [[Август]] до края на управлението на [[Нерон]]. Тя също е запазена само частично.


След три века Свети [[Йероним]] цитира двете съчинения, като едно произведение от 30 тома - историята има 14 тома, от които са оцелели първите 4 и част от 5-тия. Те описват гражданската война [[68]] г. - [[69]] г. и началото на обсадата на [[Йерусалим]] от [[Тит]]. Аналите се състояли от 16 тома, като почти напълно са съхранени първите шест и частично от 11 до 14 том. Те описват управлението на [[Тиберий]], [[Клавдий]] и [[Нерон]].
След три века Свети [[Йероним]] цитира двете съчинения, като едно произведение от 30 тома – историята има 14 тома, от които са оцелели първите 4 и част от 5-тия. Те описват гражданската война [[68]] г. – [[69]] г. и началото на обсадата на [[Йерусалим]] от [[Тит]]. Аналите се състояли от 16 тома, като почти напълно са съхранени първите шест и частично от 11 до 14 том. Те описват управлението на [[Тиберий]], [[Клавдий]] и [[Нерон]].


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 46: Ред 56:
|----
|----
|след 117
|след 117
|Анали (''След края на божествения Август''<ref>Това название дал на "Аналите" самия Тацит. Заглавието "Анали" е дадено на труда му в по-ново време</ref>)
|Анали (''След края на божествения Август''<ref>Това название дал на „Аналите“ самия Тацит. Заглавието „Анали“ е дадено на труда му в по-ново време</ref>)
|Ab excessu divi Augusti
|Ab excessu divi Augusti
|}
|}


== Забележки ==
== Забележки ==
{{Общомедия|Category:Gaius Cornelius Tacitus}}
<references />
<references />


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{Уикицитат}}
{{Уикицитат}}

* {{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/TACIT/ Произведенията на Тацит в библиотеката на Максим Мошков]
* {{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/TACIT/ Произведенията на Тацит в библиотеката на Максим Мошков]
* {{икона|en}} [http://www.sacred-texts.com/cla/tac/index.htm Произведенията на Тацит]
* {{икона|en}} [http://www.sacred-texts.com/cla/tac/index.htm Произведенията на Тацит]



{{Римски консули 96—117 г.}}
{{Римски консули 96—117 г.}}

Версия от 16:05, 5 декември 2018

Тази статия е за историка Тацит. За римския император вижте Марк Клавдий Тацит.

Тацит
Publius Cornelius Tacitus
римски историк

Роден
около 54 г.
?, дн. Галия
Починал
около 120 г. (66 г.)

Националност Римска империя
Работилисторик, политик
Семейство
СъпругаЮлия Агрикола (77)
Тацит в Общомедия

Публий Корнелий Та̀цит (или Гай) (Шаблон:Lang-la; * 56; † ок. 117) е известен римски историк и политик. Оцелелите откъси от неговите произведения „Диалог“ и „Анали“ проследяват управлението на тримата римски императори Тиберий, Клавдий и Нерон, както и на императорите управлявали в годината на четиримата императори. Заедно с изгубените части, тези произведения описват историята на Римската империя от смъртта на нейния основател Август през 14 г. до смъртта на император Домициан през 96 г.

Житейски път

Тацит вероятно е роден в южна Галия в знатно семейство. Образованието, което получава, е обичайно за човек, имащ намерение да се посвети на държавна служба. Първото му назначение е при Веспасиан. След това е квестор, претор (през 88 г., е в комисията от чиновници, отговарящи за провеждането на Стогодишните игри в чест на основаването на града), и през 97 г. е консул в Рим. Вероятно е управлявал малка провинция в периода от 89 г. до 93 г., а в периода 112 – 113 г. е заемал по-отговорния пост на проконсул на провинция Азия. Тацит е смятан за един от най-видните римски юристи. Умира през 120 година в Рим, Италия.

Произведения

На 26 години Тацит написва произведението „Диалог“ (Шаблон:Lang-la) – драматизиран трактат, в който няколко известни юристи от епохата на Веспасиан обсъждат промените в риторическия стил и съдебната процедура от времето на Цицерон.

Скоро след създаването на Диалога започва период на цензура и репресии. Тацит вече е женен за Юлия Агрикола, дъщеря на Домиция Децидиана и римския генерал Гней Юлий Агрикола, който седем години управлява Британия, докато през 83 г. не е отзован от Домициан. През 98 г. Нерва и Траян слагат край на репресиите и Тацит публикува биографията на Агрикола De vita et moribus Iulii Agricolae. Освен хвалебствена биография, в произведението е вплетено географско описание на британските народи и историята на покоряването им от римляните.

През същата година Тацит публикува още един неголям трактат De origine moribus ac situ Germanorum, който съдържа описание на земите, народите и обичаите на Германия.

От 98 г. до 116 г. Тацит създава своите две основни произведения – „История“ (Historiae) и Анали (Annalium ab excessu divi Augusti). Първото обхваща събитията от смъртта на Нерон до възцаряването на Нерва., второто е за епохата от 68 г. до 96 г., но в оцелелите книги е описана гражданската война през 69 г.-70 г. „Аналите“ е писана в края на живота му и описва историята на Рим след смъртта на император Август до края на управлението на Нерон. Тя също е запазена само частично.

След три века Свети Йероним цитира двете съчинения, като едно произведение от 30 тома – историята има 14 тома, от които са оцелели първите 4 и част от 5-тия. Те описват гражданската война 68 г. – 69 г. и началото на обсадата на Йерусалим от Тит. Аналите се състояли от 16 тома, като почти напълно са съхранени първите шест и частично от 11 до 14 том. Те описват управлението на Тиберий, Клавдий и Нерон.

Библиография

Време на написване[1] Название Оригинално название
края на I в. Диалог за ораторите Dialogus de oratoribus
98 Юлий Агрикола (За живота Юлий Агрикола) De vita Iulii Agricolae
98 Германия (За произхода и местоположението на Германия) De origine et situ Germanorum
около 110 История Historiae
след 117 Анали (След края на божествения Август[2]) Ab excessu divi Augusti

Забележки

  1. Приблизително
  2. Това название дал на „Аналите“ самия Тацит. Заглавието „Анали“ е дадено на труда му в по-ново време

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за