Памир: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== География == |
== География == |
||
Най-високата точка на Памир е връх [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (7495 m). До [[1932]] г. |
Най-високата точка на Памир е връх [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (7495 m). До [[1932]] г. , по името на [[Йосиф Сталин]], от 1962 до [[1998]] – [[Комунизъм (връх)|Комунизъм]]. Първото изкачване (от източната страна) е извършено от Евгени Абалаков през 1933 г. Югозападната стена на върха е изкачена за пръв път през 1968 г. от [[Едуард Мисловски]]. |
||
Следващият по височина връх е [[Абу Али ибн Сина (връх)|Абу Али ибн Сина]] или [[Авицена (връх)|Авицена]]. За пръв път е открит и описан през 1871 г. от видния руски географ и пътешественик [[Алексей Павлович Федченко]], който го нарича в чест на [[Константин Петрович Кауфман]]. През 1928 г. върхът е преименуван на Ленин, по името на [[Владимир Ленин]]. Първото изкачване на върха е извършено от немските алпинисти [[Карл Вин]] и [[Ервин Шнайдер]] през 1928 година. На 4 юли 2006 г., с решение на правителството на [[Таджикистан]], върхът е преименуван на Абу Али Ибн Сина (Авицена). През 2015 г. на върха съществуват повече от 16 катерачни маршрути. |
Следващият по височина връх е [[Абу Али ибн Сина (връх)|Абу Али ибн Сина]] или [[Авицена (връх)|Авицена]]. За пръв път е открит и описан през 1871 г. от видния руски географ и пътешественик [[Алексей Павлович Федченко]], който го нарича в чест на [[Константин Петрович Кауфман]]. През 1928 г. върхът е преименуван на Ленин, по името на [[Владимир Ленин]]. Първото изкачване на върха е извършено от немските алпинисти [[Карл Вин]] и [[Ервин Шнайдер]] през 1928 година. На 4 юли 2006 г., с решение на правителството на [[Таджикистан]], върхът е преименуван на Абу Али Ибн Сина (Авицена). През 2015 г. на върха съществуват повече от 16 катерачни маршрути. |
Версия от 07:31, 4 януари 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Памир.
Памир | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Централна Азия |
Част от | Памиро-Алай |
Най-висок връх | Конгур |
Надм. височина | 7649 m |
Подробна карта | |
Памир в Общомедия |
Памир е планинска система в Южна Средна Азия,[1] разположена на територията на Таджикистан (Горнобадахшанска автономна област), Киргизстан, Китай и Афганистан.
Памир е свързан с други мощни планински системи в Централна Азия – Хиндукуш, Кунлун и Тян-Шан.
Климат
За Памир е характерна дълга и сурова зима и кратко лято. Върховете целогодишно са покрити със снежна покривка.
География
Най-високата точка на Памир е връх Исмаил Самани (7495 m). До 1932 г. , по името на Йосиф Сталин, от 1962 до 1998 – Комунизъм. Първото изкачване (от източната страна) е извършено от Евгени Абалаков през 1933 г. Югозападната стена на върха е изкачена за пръв път през 1968 г. от Едуард Мисловски.
Следващият по височина връх е Абу Али ибн Сина или Авицена. За пръв път е открит и описан през 1871 г. от видния руски географ и пътешественик Алексей Павлович Федченко, който го нарича в чест на Константин Петрович Кауфман. През 1928 г. върхът е преименуван на Ленин, по името на Владимир Ленин. Първото изкачване на върха е извършено от немските алпинисти Карл Вин и Ервин Шнайдер през 1928 година. На 4 юли 2006 г., с решение на правителството на Таджикистан, върхът е преименуван на Абу Али Ибн Сина (Авицена). През 2015 г. на върха съществуват повече от 16 катерачни маршрути.
Трети поред е връх Евгения Корженевска (7014 m). Той е разположен в северната част на хребета „Академия на науките“, на 13 km северно от връх Исмаил Самани. Открит е на 23 август 1910 г. от географа Николай Леополдович Корженевски (1879-1958), един от най-големите изследователи на Централна Азия. Първи опит за изкачването му е направен през 1936 г. от съветските алпинисти Александра Джапаридзе и Николай Гусак. Първи на него стъпват А. Угаров, А. Гожев, В. Дмитриев, А. Ковирков, А. Красавин, Е. Риспаев, Р. Селиджанов, П. Скоробогатов. Това се случва на 22 август 1953 г. след атака по северния хребет, откъм ледника „Корженевска“.
В Памир има и връх, изкачен за първи път от българи (в рамките на съветско-българска експедиция през 1968 г.) и наречен в българска чест Шипка (6254 м).
В Памир има три големи ледника. Тук е и най-дългият ледник извън Полярния кръг – ледникът „Федченко“ – 72 км.
Икономика
Има няколко мини за каменни въглища в западния край, отглеждат се големи стада овце.