Нюйоркско метро: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| обяснение = Метровлак на станция „World Trade Center“ |
| обяснение = Метровлак на станция „World Trade Center“ |
||
| тип = [[метро]] |
| тип = [[метро]] |
||
| място = [[Ню Йорк]] |
| място = {{флагче+|[[Ню Йорк]]|САЩ}} |
||
| станции = 472 |
| станции = 472 |
||
| пътници = 5 580 845 дневно |
| пътници = 5 580 845 дневно |
||
Версия от 14:03, 27 януари 2019
| Нюйоркско метро New York City Subway | |
 | |
 Метровлак на станция „World Trade Center“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | метро |
| Място |  Ню Йорк, САЩ |
| Станции | 472 |
| Пътници | 5 580 845 дневно |
| Уебсайт | http://www.mta.info/nyct |
| Пусната | 27 октомври 1904 |
| Оператори | „NYCTA“ |
| Дължина | 394 km |
| Брой линии | 36 |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Електрификация | Трета релса, 625V |
| Работна скорост | 27 km/h (средна) |
Схема | |
| Нюйоркско метро в Общомедия | |
Нюйоркското метро (Шаблон:Lang-en), разположено в Ню Йорк, е най-голямата метро система в САЩ и една от най-големите обществени транспортни системи в света. Общата дължина на линиите е 1355 км (с включени складови помещения и жп депа), по протежението на които са разположени 468 метростанции.
Общ преглед
Станциите на Нюйоркското метро обхващат следните квартали: Манхатън, Бруклин, Куинс и Бронкс. Стейтън Айлънд има железопътна линия, която е открита през 1860 г. и използва подвижен състав модел R44, но няма връзки и не е официално част от Нюйоркската метро система, въпреки че е включена във всички официални карти на метрото от 1998 г. насам.
Всички линии преминават през Манхатън с изключение на линията (совалков превоз)[1] „Франклин Авеню“ (Franklin Avenue Shuttle) в Бруклин, линията „Рокауей Парк“ (Rockaway Park Shuttle) в Куинс и „Бруклин-Куинс Кростаун Локал“ (Brooklyn–Queens Crosstown Local), която свързва Бруклин и Куинс. Почти всички 468 станции на метрото (с изключение на две) се обслужват 24 часа в денонощието.[2] Въпреки названието си Нюйоркското метро не е изцяло подземно. Около 40% от метро системата е на повърхността (наземна или повдигната на платформи от стомана и бетон). Всички линии са отделени от уличното автомобилно движение и пешеходците.
История
Първата подземна линия на метрото е пусната в експлоатация през 1904 г., докато първата наземна е отворена близо 35 години по-рано. Големи части от системата (особено извън Манхатън) са издигнати на платформи (понтони) или преминават през просеки. Строителството в централните райони първоначално е постигано чрез разкопаване на улиците, докато на по-късен етап (при изграждане на по-дълбоките тунели в участъците Харлем и Ийст Ривър) са използвани машини за подземно копаене (т. нар. „къртици“) През 2005 г. Нюйоркското метро постига рекорден пик на превозени пътници за изминалите 50 г. – 1,45 милиарда пътници.
Източници
- ↑ http://law.dir.bg/reference.php?f=sdanap00 „Совалков превоз“ (shuttle service) означава такава превозна услуга, която се извършва с цел да се превозят с няколко отивания и връщания групи от пътници. Обикновено тези линии имат само две станции (начална и крайна спирка) и свързват летища с централната част на града, край който се намират.
- ↑ Станциите „Фултън Стрийт“ и „Броуд Стрийт“ от линията „BMT Nassau Street Line“ са затворени през почивните дни.
Вижте също
Фотогалерия
-
Интериор
