Потопяване на Флота на откритото море: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27: Ред 27:
В предверието на края на срока на примирието и подписването на [[Версайски договор|Версайския договор]] фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това, немските моряци решават за потопят своите кораби.
В предверието на края на срока на примирието и подписването на [[Версайски договор|Версайския договор]] фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това, немските моряци решават за потопят своите кораби.


== Потопяването на немските кораби ==
== Затопление немецких кораблей ==
Немците щателно се подготвят за потопяването на корабите, при това, че изпълнението на този замисъл е съпроводено с известни трудности. За да не могат немците да нарушат условията на примирието (например, да се опитат да избягат в неутрална [[Норвегия]]), англичаните поддържат в Скапа Флоу [[ескадра]] [[линеен кораб|линкори]] и множество [[стражеви кораб]]и. Радиостанциите от немските кораби са свалени, преместването от кораб на кораб е забранено за моряците, обаче немците успяват да направят връзка помежду си чрез английския съд, превозващ [[поща]]та. По-голямата част от екипажите на немските кораби е откарана в Германия, за да се облегчи на останалите евакуацията от потъващите съдове. Датата за потопяването на флота е избрана по-рано – [[21 юни]], предполагаемият ден за подписване на Версайския договор. Малко преди това фон Ройтер разбира, че подписването на договора се отлага с два дни, но той решава да не отлага със замисленото, още повече, че нищо неподозиращите за неговия замисъл англичани в утрото на 21 юни извеждат ескадрата линкори на учения.
Немцы тщательно подготовились к затоплению кораблей, при том, что исполнение этого замысла сопровождалось известными трудностями. Для того, чтобы немецкие моряки не могли нарушить условий перемирия (например, попытавшись сбежать в нейтральную [[Норвегия|Норвегию]]), англичане держали в Скапа-Флоу эскадру [[линкор]]ов и множество сторожевых кораблей. Радиостанции с немецких кораблей были убраны, перемещаться с корабля на корабль морякам запрещалось, однако немцам удалось наладить связь через английское судно, перевозившее почту. Большая часть экипажей немецких кораблей была вывезена в Германию, чтобы облегчить оставшимся эвакуацию с тонущих судов. Дата затопления флота была выбрана заранее – [[21 июня]], предполагаемый день подписания Версальского договора. Незадолго до этого фон Ройтеру стало известно, что подписание договора откладывается на два дня, но он решил не тянуть с задуманным, тем более, что ничего не подозревавшие о его замысле англичане утром 21 июня увели эскадру линкоров на учения.


21 июня 1919 года в 10 часов 30 минут фон Ройтер подал заранее условленный сигнал. Экипажи подняли на кораблях германские военно-морские флаги и открыли [[Кингстон (клапан)|кингстоны]], заклинив их. В течение 5 часов были затоплены 10 [[линкор]]ов, 5 [[Линейный крейсер|линейных крейсеров]], 5 [[Легкий крейсер|легких крейсеров]] и 32 [[эскадренный миноносец|эскадренных миноносца]]. Один линейный корабль ([[SMS Baden|„Баден“]]), 3 легких крейсера ([[SMS Emden (1916)|„Эмден“]], [[SMS Nürnberg (1916)|„Нюрнберг“]] и [[SMS Frankfurt (1915)|„Франкфурт“]]) и 14 миноносцев были выброшены на мель англичанами, успевшими вмешаться и довести корабли до мелководья. Только 4 миноносца остались на плаву. Англичанам было трудно помешать затоплению кораблей, так как они ничего не знали заранее. Они обстреливали тонущие корабли, поднимались на них, требуя у немцев закрыть кингстоны, пытались сделать это сами. Девять немецких моряков погибли в схватках на борту (включая капитана линейного корабля [[SMS Markgraf (1911)|„Маркграф“]] Шуманна) или были застрелены в шлюпках. {{нет АИ 2|Они стали последними жертвами Первой мировой войны.
На 21 юни 1919 г. в 10 часа 30 минути фон Ройтер подава предварително уточнения сигнал. Екипажите издигат на корабите германските военноморски флагове и отварят [[Кингстон (морски термин)|кингстоните]], заклинвайки ги. В течение на 5 часа са потопени 10 [[линеен кораб|линкора]], 5 [[Линеен крайцер|линейни крайцера]], 5 [[Лек крайцер|леки крайцера]] и 32 [[разрушител]]я. Един линеен кораб ([[Баден (линеен кораб, 1915)|„Баден“]]), 3 леки крайцера ([[SMS Emden (1916)|„Емден“]], [[SMS Nürnberg (1916)|„Нюрнберг“]] и [[SMS Frankfurt (1915)|„Франкфурт“]]) и 14 миноносеца са изхвърлени на плитчини от англичаните, успели да се намесят и да доведат корабите до плитководието. Само 4 миноносец остават на вода. За англичаните е трудно да попречат за потопяването на корабите, тъй като те не значт нищо предварително. Те обстрелват потъващите кораби, качват се на тях, изисквайки от немците да затворят кингстоните, опитват се да направят това сами. Девет немски моряка загиват в схватки на борда (включая капитана на линейния кораб [[Маркграф (линеен кораб, 1913)|„Маркграф“]] Шуман) или са застреляни в лодките. Те са последните жертви на Първата световна война.
|21|06|2013}}


== Последствия ==
== Последствия ==

Версия от 10:01, 1 февруари 2019

Потопяване на Флота на откритото море
Първа световна война
Потъването на линейния кораб SMS Bayern
Информация
Период21 юни 1919 г.
МястоСкапа Флоу, Оркнейски острови (Шотландия)
Резултат52 кораба са потопени, 22 са закарани от англичаните на плитчини
Страни в конфликта
Германия
Флот на откритото море
 Великобритания
Кралски флот на Великобритания
Командири и лидери
Германия
Лудвиг фон Ройтер
 Великобритания
Сидни Фримантъл
Жертви и загуби
9 убити, 16 ранениНяма
Карта
Потопяване на Флота на откритото море в Общомедия

Потопяването на Флота на откритото море става на 21 юни 1919 г. в залива Скапа Флоу на Оркнейските острови. След поражението на Германия в Първата световна война немските моряци решават да потопят своите кораби, за да избегнат предаването им на победителите.

Интернирането на Флота на откритото море

Според условията на завършващото Първата световна войну примирие, сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от Антантата, немския Флот на откритото море подлежи на интерниране. Но, тъй като нито една неутрална страна не иска да поеме отговорността за неговия престой, германските кораби са конвоирани в главната база на британския флот – залива Скапа Флоу. Корабите пристигат там между 25 и 27 ноември 1918 г. и престояват над половин година, очаквайки, победителите да решат тяхната съдба. На съдовете са оставени немските екипажи, за командващ е назначен немския контраадмирал Лудвиг фон Ройтер, англичите не се качват на борда на немските кораби без негово разрешение.

В предверието на края на срока на примирието и подписването на Версайския договор фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това, немските моряци решават за потопят своите кораби.

Потопяването на немските кораби

Немците щателно се подготвят за потопяването на корабите, при това, че изпълнението на този замисъл е съпроводено с известни трудности. За да не могат немците да нарушат условията на примирието (например, да се опитат да избягат в неутрална Норвегия), англичаните поддържат в Скапа Флоу ескадра линкори и множество стражеви кораби. Радиостанциите от немските кораби са свалени, преместването от кораб на кораб е забранено за моряците, обаче немците успяват да направят връзка помежду си чрез английския съд, превозващ пощата. По-голямата част от екипажите на немските кораби е откарана в Германия, за да се облегчи на останалите евакуацията от потъващите съдове. Датата за потопяването на флота е избрана по-рано – 21 юни, предполагаемият ден за подписване на Версайския договор. Малко преди това фон Ройтер разбира, че подписването на договора се отлага с два дни, но той решава да не отлага със замисленото, още повече, че нищо неподозиращите за неговия замисъл англичани в утрото на 21 юни извеждат ескадрата линкори на учения.

На 21 юни 1919 г. в 10 часа 30 минути фон Ройтер подава предварително уточнения сигнал. Екипажите издигат на корабите германските военноморски флагове и отварят кингстоните, заклинвайки ги. В течение на 5 часа са потопени 10 линкора, 5 линейни крайцера, 5 леки крайцера и 32 разрушителя. Един линеен кораб („Баден“), 3 леки крайцера („Емден“, „Нюрнберг“ и „Франкфурт“) и 14 миноносеца са изхвърлени на плитчини от англичаните, успели да се намесят и да доведат корабите до плитководието. Само 4 миноносец остават на вода. За англичаните е трудно да попречат за потопяването на корабите, тъй като те не значт нищо предварително. Те обстрелват потъващите кораби, качват се на тях, изисквайки от немците да затворят кингстоните, опитват се да направят това сами. Девет немски моряка загиват в схватки на борда (включая капитана на линейния кораб „Маркграф“ Шуман) или са застреляни в лодките. Те са последните жертви на Първата световна война.

Последствия

Англичане и французы были разозлены тем, что немецкий флот затонул. Поскольку фон Ройтер и его подчинённые нарушили условия перемирия, они были объявлены военнопленными. Однако, английский адмирал Уэмисс заметил:

Я смотрю на затопление, как на подлинный дар небес. Он снял болезненный вопрос о разделе германских кораблей. Полагаю, что сначала будет много воплей, но когда станут известны факты, всякий подумает, вроде меня: „Слава Богу“.

После возвращения из плена в январе 1920 контр-адмирал фон Ройтер был встречен на родине как герой, защитивший честь ВМС Германии.

Однако последствия непосредственно для Германии оказались весьма тяжелыми. Стоимость кораблей была пересчитана и добавлена к сумме репараций, наложенных державами-победительницами на Германию. Таким образом акт затопления принес моральное удовлетворение, но ухудшил финансовое состояние жителей ГерманииШаблон:Нет АИ.

Список кораблей флота Открытого моря, находившихся в Скапа-Флоу

Название Тип Судьба[1]
Seydlitz Линейный крейсер Затоплен Поднят в 1929
Moltke Линейный крейсер Затоплен Поднят в 1927
Von der Tann Линейный крейсер Затоплен Поднят в 1930
Derfflinger Линейный крейсер Затоплен Поднят в 1939
Hindenburg Линейный крейсер Затоплен Поднят в 1930
Kaiser Линкор Затоплен Поднят в 1929
Prinzregent Luitpold Линкор Затоплен Поднят в 1929
Kaiserin Линкор Затоплен Поднят в 1936
Friedrich der Grosse Линкор Затоплен Поднят в 1937
König Albert Линкор Затоплен Поднят в 1935
König Линкор Затоплен Не поднят
Großer Kurfürst Линкор Затоплен Поднят в 1933
Kronprinz Линкор Затоплен Не поднят
Markgraf Линкор Затоплен Не поднят
Baden Линкор Выброшен на мель Передан Великобритании, потоплен в качестве мишени в 1921
Bayern Линкор Затоплен Поднят в 1933
Brummer Крейсер Затоплен Не поднят
Bremse Крейсер Затоплен Поднят в 1929
Dresden Крейсер Затоплен Не поднят
Cöln Крейсер Затоплен Не поднят
Karlsruhe Крейсер Затоплен Не поднят
Nürnberg Крейсер Выброшен на мель Передан Великобритании, потоплен в качестве мишени в 1922
Emden Крейсер Выброшен на мель Передан Франции, разобран в 1926
Frankfurt Крейсер Выброшен на мель Передан США, потоплен в качестве мишени в 1921
S32 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
S36 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
G38 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
G39 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
G40 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
V43 Эсминец Выброшен на мель Передан США, потоплен в качестве мишени в 1921
V44 Эсминец Выброшен на мель Передан Великобритании, разобран в 1922
V45 Эсминец Затоплен Поднят в 1922
V46 Эсминец Выброшен на мель Передан Франции, разобран в 1924
S49 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
S50 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
S51 Эсминец Выброшен на мель Передан Великобритании, разобран в 1922
S52 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
S53 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
S54 Эсминец Затоплен Поднят в 1921
S55 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
S56 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
S60 Эсминец Выброшен на мель Передан Японии, разобран в 1922
S65 Эсминец Затоплен Поднят в 1922
V70 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
V73 Эсминец Выброшен на мель Передан Великобритании, разобран в 1922
V78 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
V80 Эсминец Выброшен на мель Передан Японии, разобран в 1922
V81 Эсминец Выброшен на мель Затонул по пути на разборку
V82 Эсминец Выброшен на мель Передан Великобритании, разобран в 1922
V83 Эсминец Затоплен Поднят в 1923
V86 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
V89 Эсминец Затоплен Поднят в 1922
V91 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
G92 Эсминец Выброшен на мель Передан Великобритании, разобран в 1922
G101 Эсминец Затоплен Поднят в 1926
G102 Эсминец Выброшен на мель Передан США, потоплен в качестве мишени в 1921
G103 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
G104 Эсминец Затоплен Поднят в 1926
B109 Эсминец Затоплен Поднят в 1926
B110 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
B111 Эсминец Затоплен Поднят в 1926
B112 Эсминец Затоплен Поднят в 1926
V125 Эсминец Выброшен на мель Передан Великобритании, разобран в 1922
V126 Эсминец Выброшен на мель Передан Франции, разобран в 1925
V127 Эсминец Выброшен на мель Передан Японии, разобран в 1922
V128 Эсминец Выброшен на мель Передан Великобритании, разобран в 1922
V129 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
S131 Эсминец Затоплен Поднят в 1924
S132 Эсминец Выброшен на мель Передан США, затоплен в 1921
S136 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
S137 Эсминец Выброшен на мель Передан Великобритании, разобран в 1922
S138 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
H145 Эсминец Затоплен Поднят в 1925
V100 Эсминец Выброшен на мель Передан Франции, разобран в 1921

Източници

  1. World War I Naval Combat. List of Warships Scuttled at Scapa Flow // Архивиран от оригинала на 2012-02-22.

Външни препратки

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Затопление Флота открытого моря“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​