Яков Готовац: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
}} |
}} |
||
'''Яков Готовац''' е хърватски [[композитор]] и [[диригент]]. |
'''Яков Готовац''' е хърватски [[композитор]] и [[диригент]]. |
||
[[Автор]] е на най-известната хърватска [[опера]] „Еро от оня свят“<ref>[http://knjiznica-vz.hr/index.php?option=com_content&task=view&id=178 11. listopada. 1895. Jakov Gotovac]</ref>, която се играе за първия път в [[Загреб]] през [[1935]] г. Поставяна е и в България. Автор е общо на общо 8 опери. |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
Готовац е роден на [[11 октомври]] [[1895]] г. в [[Сплит]] (тогава част от [[Австро-Унгария]]). Отива да учи право в [[Загреб]], но започва да пише музика през 1920 г. Във [[Виена]] учи в класа на [[Йохан Маркс]]. |
|||
През 1922 г. се връща у дома и основава Филхармоничното общество в [[Шибеник]]. През |
През 1922 г. се връща у дома и основава Филхармоничното общество в [[Шибеник]]. През 1923 г. се премества в [[Загреб]], където запазва работата си като диригент и композитор до смъртта си. Между 1923 и 1958 г. е диригент в [[Хърватски национален театър (Загреб)|Хърватския национален театър]] и е ръководител на академичното музикално общество „Младост“ и на хор „Владимир Назор“. |
||
Най-известното му произведение без никакво съмнение е „Еро от оня свят“. Тази опера е изпълнена по всички континенти, с изключение на [[Австралия]] и е преведена на |
Най-известното му произведение без никакво съмнение е „Еро от оня свят“. Тази опера е изпълнена по всички континенти, с изключение на [[Австралия]] и е преведена на 9 езика. Тя е била изпълнена в повече от 80 театри само в [[Европа]]. Той също пише много други произведения за [[оркестър]], както и вокална [[музика]], [[пиано]] парчета и др. |
||
В своите трудове Готовац представлява къснонационалния [[романтизъм]], като основен източник на идеи и вдъхновение черпи от националния [[фолклор]]. |
В своите трудове Готовац представлява къснонационалния [[романтизъм]], като основен източник на идеи и вдъхновение черпи от националния [[фолклор]]. |
||
| Ред 36: | Ред 38: | ||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Готовац, Яков}} |
{{СОРТКАТ:Готовац, Яков}} |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Композитори на 20 век]] |
[[Категория:Композитори на 20 век]] |
||
[[Категория:Класически композитори]] |
[[Категория:Класически композитори]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Хърватски композитори]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Югославски диригенти]] |
|||
[[Категория:Личности (Сплит)]] |
[[Категория:Личности (Сплит)]] |
||
[[Категория:Починали в Загреб]] |
[[Категория:Починали в Загреб]] |
||
Версия от 20:56, 27 февруари 2019
| Яков Готовац | |
.jpg) Яков Готовац с Народната опера в София след премиерата на „Еро от оня свят“. София, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден |
11 октомври 1895 г.
|
| Починал | 16 октомври 1982 г.
|
| Стил | класическа музика |
| Професии | композитор, диригент |
Яков Готовац е хърватски композитор и диригент.
Автор е на най-известната хърватска опера „Еро от оня свят“[1], която се играе за първия път в Загреб през 1935 г. Поставяна е и в България. Автор е общо на общо 8 опери.
Биография
Готовац е роден на 11 октомври 1895 г. в Сплит (тогава част от Австро-Унгария). Отива да учи право в Загреб, но започва да пише музика през 1920 г. Във Виена учи в класа на Йохан Маркс.
През 1922 г. се връща у дома и основава Филхармоничното общество в Шибеник. През 1923 г. се премества в Загреб, където запазва работата си като диригент и композитор до смъртта си. Между 1923 и 1958 г. е диригент в Хърватския национален театър и е ръководител на академичното музикално общество „Младост“ и на хор „Владимир Назор“.
Най-известното му произведение без никакво съмнение е „Еро от оня свят“. Тази опера е изпълнена по всички континенти, с изключение на Австралия и е преведена на 9 езика. Тя е била изпълнена в повече от 80 театри само в Европа. Той също пише много други произведения за оркестър, както и вокална музика, пиано парчета и др.
В своите трудове Готовац представлява къснонационалния романтизъм, като основен източник на идеи и вдъхновение черпи от националния фолклор.
Готовац умира на 87 години в Загреб (тогава Югославия) на 16 октомври 1982 г.
Източници
|
