Квакери: Разлика между версии

Квакери
Quakers
	Квакери Quakers
Информация
Тип	протестантка група
Основатели	Джордж Фокс
Основана	1650 г.
Сайт	kveker.org
Отличия	Нобелова (1947)
	Квакери в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:18, 13 март 2019

Квакерите, означавани още като „Общество на приятелите“, са християнска група от анабаптисткия клон на протестантството.

История

Основана е в Англия от Джордж Фокс през 1650 г. Името „квакери“ по всяка вероятност идва от английската дума quaker – „треперещ“, и от идеята, че привържениците на тази общност са толкова завладени от Светия Дух, че целите треперят. Квакерите са силно социално ангажирани. Те са пацифисти. Убедени са в личното познаване на Бога и отхвърлят церемониалността на тайнствата в християнството.

През следващите векове квакерството се разпространява и в други страни, най-вече в Съединените американски щати, Кения и Боливия. Днес броят на квакерите е сравнително малък, приблизително 600 000 души.

В основата на вярата им е убеждението, че във всеки човек има част от Бог, тя само трябва да се изяви. Вярват, че в общуването с Божественото човек няма нужда от посредници.

Богослужебните им срещи преминават в мълчание и молитва. Споделя се с думи само най-важното. Богослужение, според квакерите, е целият живот.

Наричат Приятелите „действащите вярващи“. Следват примера на Христос в „любовта на дело“.

През 1656 г. Джордж Фокс се обръща към Приятелите с 42 „Съвети и въпроси“. Първият от тях е „Доверете се, скъпи приятели, на пламъчетата любов и истина във вашите сърца, защото това са сигнали на Господа, чиято Светлина ни показва нашите тъмни страни и ни води към нов живот“.

Чрез връзките си с държавни и други институции квакерите прокарват идеите си за ограничаване на насилието, конфликтите, войните. Конфликтите според тях не се решават чрез спор. Дискусията само изтощава участниците в нея. Насочвайки любовта и разбирането си към човека с друго мнение, вероятността да се стигне до една позиция е по-голяма. Толерантни са към всяка вяра и всеки избор, като смятат, че всеки човек има свой специфичен път към Духовността, който непрекъснато се развива.

Квакерите, представени от „Квакерски страж на мира и обществото“ (Лондон) и „Американски благотворителен комитет на приятелите“ (Вашингтон), са носители на Нобелова награда за мир за 1947 г.

Външни препратки

България на Балканите и Европа: минало, настояще и бъдеще, Никола Аврейски, т. I, С., УНСС, 2007, с.120-152
((en)) Американски благотворителен комитет на приятелите
((en)) Квакерски страж на мира и обществото Лондон
((en)) Quaker United Nations Office
((en)) Нобелова награда за мир 1947 на Квакерите

Шаблон:Религия-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Организация
-{{нобелов медал}}'''Квакерите''', означавани още като''' „Общество на приятелите“''', са [[християнство|християнска]] група от [[анабаптизъм|анабаптисткия]] клон на [[протестантство]]то.
+| име             = Квакери
+| име-оригинал    = Quakers
+| категория       = christianity
+| знак            = Quaker star-T.svg
+| химн            =
+| снимка          =
+| пояснение       =
+| карта           =
+| тип             = [[протестантство|протестантка група]]
+| акроними        =
+| седалище        =
+| ръководител     =
+| език            =
+| положение       =
+| цели            =
+| основатели      = [[Джордж Фокс]]
+| основана        = [[1650]] г.
+| закрита         =
+| членове         =
+| мото            =
+| друго           = Отличия
+| друго пояснение = [[Файл:Nobel prize medal.svg‎|Нобелова награда|25px]] [[Нобелова награда|Нобелова (1947)]]
+| портал          =
+| сайт            =
+}}
+'''Квакерите''', означавани още като''' „Общество на приятелите“''', са [[християнство|християнска]] група от [[анабаптизъм|анабаптисткия]] клон на [[протестантство]]то.
+== История ==
-Основана е в [[Англия]] от [[Джордж Фокс]] през [[1650]] г. Името „квакери“ по всяка вероятност идва от английската дума ''quaker'' — „треперещ“, и от идеята, че привържениците на тази общност са толкова завладени от [[Свети Дух|Светия Дух]], че целите треперят. Квакерите са силно социално ангажирани. Те са [[пацифист]]и. Убедени са в личното познаване на Бога и отхвърлят церемониалността на [[Тайнство|тайнствата]] в християнството.
+Основана  е в [[Англия]] от [[Джордж Фокс]] през [[1650]] г. Името „квакери“ по всяка вероятност идва от английската дума ''quaker'' – „треперещ“, и от идеята, че привържениците на тази общност са толкова завладени от [[Свети Дух|Светия Дух]], че целите треперят. Квакерите са силно социално ангажирани. Те са [[пацифист]]и. Убедени са в личното познаване на Бога и отхвърлят церемониалността на [[Тайнство|тайнствата]] в християнството.
 През следващите векове квакерството се разпространява и в други страни, най-вече в [[Съединените американски щати]], [[Кения]] и [[Боливия]]. Днес броят на квакерите е сравнително малък, приблизително 600 000 души.
 В основата на вярата им е убеждението, че във всеки човек има част от Бог, тя само трябва да се изяви. Вярват, че в общуването с Божественото човек няма нужда от посредници.
 Богослужебните им срещи преминават в мълчание и молитва. Споделя се с думи само най-важното. Богослужение, според квакерите, е целият живот.
-Наричат Приятелите "действащите вярващи". Следват примера на Христос в "любовта на дело".
+Наричат Приятелите „действащите вярващи“. Следват примера на Христос в „любовта на дело“.
-През 1656 г. Джордж Фокс се обръща към Приятелите с 42 "Съвети и въпроси". Първият от тях е "Доверете се, скъпи приятели, на пламъчетата любов и истина във вашите сърца, защото това са сигнали на Господа, чиято Светлина ни показва нашите тъмни страни и ни води към нов живот".
+През 1656 г. Джордж Фокс се обръща към Приятелите с 42 „Съвети и въпроси“. Първият от тях е „''Доверете се, скъпи приятели, на пламъчетата любов и истина във вашите сърца, защото това са сигнали на Господа, чиято Светлина ни показва нашите тъмни страни и ни води към нов живот''“.
 Чрез връзките си с държавни и други институции квакерите прокарват идеите си за ограничаване на насилието, конфликтите, войните. Конфликтите според тях не се решават чрез спор. Дискусията само изтощава участниците в нея. Насочвайки любовта и разбирането си към човека с друго мнение, вероятността да се стигне до една позиция е по-голяма. Толерантни са към всяка вяра и всеки избор, като смятат, че всеки човек има свой специфичен път към Духовността, който непрекъснато се развива.