Синедрион: Разлика между версии
м Nk премести страница „Синедрион (Юдея)“ като „Синедрион“: основно значение |
корекции |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение |
{{към пояснение}} |
||
[[Файл:The Judgment of the Sanhedrin- He is Guilty!.jpg|мини|300п|„[[Исус на съд пред Синедриона]]“ (картина от [[Николай Ге]], 1892)]] |
[[Файл:The Judgment of the Sanhedrin- He is Guilty!.jpg|мини|300п|„[[Исус на съд пред Синедриона]]“ (картина от [[Николай Ге]], 1892)]] |
||
'''Синедрионът''', наричан също '''Синедрин''' или '''Санхедрин''', е орган на еврейското самоуправление в [[Юдея]] от |
'''Синедрионът''', наричан също '''Синедрин''' или '''Санхедрин''', е орган на [[Евреи|еврейското]] самоуправление в [[Юдея]], съществувал от I век пр. Хр. до V век. |
||
Според еврейската традиция, създател на Синедриона е още [[Моисей]],<ref>{{cite book |last= Туртуриков |first= Георги |authorlink= Георги Туртуриков |title= Кратък терминологичен речник по история |year= 2003, първо издание |publisher= Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3 }}</ref> но според съвременната историография той възниква много по-късно.<ref name="уайлен"/> Синедрионът се споменава от времето на хасмонейския цар [[Александър Янай]] в средата на I век пр. Хр., когато е сцена на борбата за надмощие между [[садукеи]] и [[фарисеи]]. По това време той изглежда представлява събрание на влиятелни личности в столицата [[Йерусалим]], които подпомагат [[първосвещеник]]а, като разглеждат различни религиозни и правни въпроси.<ref name="уайлен">{{cite book | last = Уайлен | first = Стивън | year = 2007 | title = Евреите по времето на Исус | publisher = Витлеем | location = София | isbn = 978-954-91134-4-0 | pages = 115-117}}</ref> |
|||
Занимава се с най-важните [[религия|религиозни]], [[държава|държавни]] и съдебни еврейски въпроси. [[Закон|Актовете]] му имат ''силата на [[закон]]'' за [[евреи]]те, макар т.нар. ''библейско време'' да е свършило с [[Голяма асамблея|Голямата асамблея]]. |
|||
Във времето след разрушаването на [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]] през 70 година Синедрионът се премества в [[Галилея]] и, окончателно поставен под контрола на фарисеите, става върховен орган на еврейското самоуправление. През този период той има 71 членове.<ref name="уайлен"/> |
|||
Членовете на Синедриона се избират чрез гласуване или по жребий от средите на [[книжници]]те на [[Стария завет]], свещениците и водачите на евреите. [[Предание]]то гласи, че създател на Синедриона е [[Мойсей]], но той следхожда Голямата асамблея<ref>{{cite book |last= Туртуриков |first= Георги |authorlink= Георги Туртуриков |title= Кратък терминологичен речник по история |year= 2003, първо издание |publisher= Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3 }}</ref>. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
[[Категория: |
[[Категория:История на евреите]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Римска империя]] |
||
{{история-мъниче}} |
|||
{{юдаизъм-мъниче}} |
|||
Версия от 14:22, 30 март 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Синедрион.
Синедрионът, наричан също Синедрин или Санхедрин, е орган на еврейското самоуправление в Юдея, съществувал от I век пр. Хр. до V век.
Според еврейската традиция, създател на Синедриона е още Моисей,[1] но според съвременната историография той възниква много по-късно.[2] Синедрионът се споменава от времето на хасмонейския цар Александър Янай в средата на I век пр. Хр., когато е сцена на борбата за надмощие между садукеи и фарисеи. По това време той изглежда представлява събрание на влиятелни личности в столицата Йерусалим, които подпомагат първосвещеника, като разглеждат различни религиозни и правни въпроси.[2]
Във времето след разрушаването на Втория храм през 70 година Синедрионът се премества в Галилея и, окончателно поставен под контрола на фарисеите, става върховен орган на еврейското самоуправление. През този период той има 71 членове.[2]
Източници
- ↑ Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.
- ↑ а б в Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 115-117.