Александру Чернат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ro}} => {{lang|ro}}
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
Ред 21: Ред 21:
След войната 3 пъти е военен министър на Румъния ([[2 април]] – [[19 август]] [[1877]], [[19 март]] – [[24 ноември]] [[1878]], [[1881]] – [[1882]]). Умира в [[Ница]], [[Франция]] на [[8 декември]] [[1893]] г.
След войната 3 пъти е военен министър на Румъния ([[2 април]] – [[19 август]] [[1877]], [[19 март]] – [[24 ноември]] [[1878]], [[1881]] – [[1882]]). Умира в [[Ница]], [[Франция]] на [[8 декември]] [[1893]] г.


== Вижте още ==
== Вижте също ==
* [[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)]].
* [[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)]].



Версия от 18:01, 30 март 2019

Александру Чернат
Alexandru Cernat
румънски генерал

Роден
Върлези, Румъния
Починал
8 декември 1893 г. (65 г.)
ПогребанБукурещ, Румъния
Александру Чернат в Общомедия

Александру Чернат (на румънски: Alexandru Cernat) е румънски генерал и политик – 3 пъти е военен министър на Румъния.

Роден е във Върлези, Окръг Галац, Румъния на 28 януари 1834 г. Ориентира се към военна кариера.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на IV-та пехотна дивизия.

Румънските въоръжени сили се включват във войната при 3-та атака при Плевен (26 август – 7 септември). III-та и IV-та пехотни дивизии под общото командване на генерал Чернат са разположени на пътя Плевен – с. Гривица. През първия ден на атаката овладяват траншеи на Гривицките редути. На следващия ден, с подкрепата на руски части, превземат и задържат редут № 1 Канлъ табия и отразяват успешно опита на Осман паша да си върне редута. На 6 / 18 и 7 / 19 румънските части септември атакуват, превземат и задържат редут № 2 Баштабия.

По време на пълната блокада на Плевен генерал Чернат е началник на I-ви блокаден участък. Активно участва в разгрома на Западната османска армия на 28 ноември / 10 декември, завършил с капитулация.

След войната 3 пъти е военен министър на Румъния (2 април19 август 1877, 19 март24 ноември 1878, 18811882). Умира в Ница, Франция на 8 декември 1893 г.

Вижте също

Източници

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. "Наука и изкуство ", София, 1978, с. 35 – 38
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 90, 99 – 100, 155 – 156, 160, 168