Хатин: Разлика между версии

Хатин
	Хатин
— бивше село —
	Хатински мемориален комплекс
	Хатин Хатин
Страна	Беларус
Област	Минска област
Район	Логойски район
Надм. височина	244 m
Население	161 души (1943 г.)
Първо споменаване	1551 г.
Закриване	1943 г.
	Хатин в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:26, 7 април 2019

Хатѝн (на беларуски: Хатынь) е бивше село, сега мемориален комплекс, в Беларус, Минска област, Логойски район.

На 22 март 1943 г. по време на Втората световна война е опожарено от 118-ти полицейски батальон с началник-щаб Григорий Васюра и германска СС част с командир штурмбанфюрер Оскар Дирлевангер. Населението, от което оцелява само ковачът Йосиф Камински (Във филма "Вся правда про Хатынь"оцелелите са малко повече), е изгорено заедно с постройките. Избити са 149 души (включително 75 деца), изгорени са 26 къщи.

Геноцидът е извършен в отговор на убийството от беларуски партизани на Хитлеровия любимец хауптман Ханс Велке, олимпийски и световен рекордьор от летните олимпийски игри (1936) в Берлин.

Едва през 1986 г. Григорий Васюра е осъден, разстрелян е през 1987 г. На мястото на скромния паметник през 1969 г. е открит днешният Хатински мемориален комплекс.

В България селото става известно с песента "Хатинските камбани" на група "Златни струни", включена и в албум на група "Сигнал". Филмът „Иди и виж“ (1985) на режисьора Елем Климов е създаден по събитията в Хатин и окупацията на Беларус по време на войната. В документалният филм "Позорната тайна на Хатин" (2008) по сценарий на Сергей Головченко и режисура на Олга Диховичная и Александър Милославов се застъпва тезата, че 118 полицейски батальон е съставен предимно от украински националисти.

Източници

Логойски виртуален музей
Непознатата война серия.14 "Освобождението на Беларус"

Вижте също

Катин

Външни препратки

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 '''Хатѝн''' ({{lang|be|Хатынь}}) е бивше село, сега [[мемориал]]ен комплекс, в [[Беларус]], [[Минска област]], Логойски район.
-На 22 март 1943 г. по време на [[Втората световна война]] е опожарено от 118-ти полицейски батальон с началник-щаб Григорий Васюра и германска [[СС]] част с командир штурмбанфюрер [[Оскар Дирлевангер]]. Населението, от което оцелява само ковачът Йосиф Камински, е изгорено заедно с постройките. Избити са 149 души (включително 75 деца), изгорени са 26 къщи.
+На 22 март 1943 г. по време на [[Втората световна война]] е опожарено от 118-ти полицейски батальон с началник-щаб Григорий Васюра и германска [[СС]] част с командир штурмбанфюрер [[Оскар Дирлевангер]]. Населението, от което оцелява само ковачът Йосиф Камински (Във филма "Вся правда про Хатынь"оцелелите са малко повече), е изгорено заедно с постройките. Избити са 149 души (включително 75 деца), изгорени са 26 къщи.
 [[Геноцид]]ът е извършен в отговор на убийството от беларуски партизани на Хитлеровия любимец хауптман Ханс Велке, олимпийски и световен рекордьор от [[летни олимпийски игри 1936|летните олимпийски игри]] (1936) в Берлин.