Вакъф

Тази статия е за вида имот в Османската империя. За селото в Северна Македония вижте Вакуф.

---

Вакъфнаме от Охрид, 1491 г.

Вакъф (на турски: vakıf - вакъ̀ф, на арабски: وقف – уа̀каф) или ваку̀ф (под руско влияние), в Османската империя и други ислямски страни е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели.

Доходът от вакъфа отива за издръжка на мюсюлманско религиозен обект - например джамия, или друг обществен обект - например мост, безистен, медресе, имарет, чешма, часовникова кула, кервансарай, пазар.

Вакъфите са неотчуждаеми по мюсюлманското право – шериата. Затова мюлковете често са превръщани от собствениците им във вакъфи чрез специално завещание - вакъфнаме, което определя каква част от доходите отиват за управителите и какво остава за издържаната институция.

В редица мюсюлмански страни и днес съществуват министерства на вакъфите или учреждения на по-ниско ниво в структурата на изпълнителната власт, които управляват тези обществени обекти и доходите от тях.

В съвременния турски език вакъф означава благотворителна фондация. Мюсюлманската институция, която се грижи за ислямските светини на Харам ал Шариф в Йерусалим, също е известна като Вакъфът.

Вижте също

• Тимар
• Зиамет
• Хас

Външни препратки

• Вакъфна грамота на Хани Хатун, внучка на султан Мехмед II ((ru))
• Вакъфна грамота на султан Мурад I ((ru))

Източници

• Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978