Иван Хаджихристов

Иван Хаджихристов
Псевдоним	И. Жарин, Mefisto, Mefisto-Жарин, Pontifex Maximus
Роден	1 април 1892 г. Стара Загора, Княжество България
Починал	23 декември 1970 г. София, Народна република България
Професия	поет, преводач
Националност	България
Течение	Символизъм
Повлиян от Николай Лилиев

Иван Мирчев Хаджихристов е български поет и преводач.

Биография

Роден е на 1 април 1892 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град. Бил е подсекретар на Окръжния съд и завеждащ Градската библиотека. В отделни периоди е уредник на Радио Стара Загора (1937 – 1939) и началник на отдел „Наука и изкуство“ в Общинския народен съвет. Негови стихове се печатат в списанията „Златорог“, „Везни“, „Литературен глас“, „Хризантеми“, „Съвременник“ и други. През 1926 г. става част от литературния кръг „Стрелец“. Превежда редица руски и унгарски автори (Имре Мадач, Абрахам Барчай). През 1925 г. Гео Милев го включва в своята „Антология на българската поезия“.

Творчество

Хаджихристов е повлиян от Николай Лилиев. Творбите му могат да се характеризират като късен символизъм, а най-характерен пример за това литературно течение са поемата „Гибел“ и стихотворението „Анна“.

Книги

• „Тринадесет мистерии“ (в съавторство с Иван Мирчев, 1921),
• „Гибел“ (1924)
• „Елен и гора“ (1938)
• „Денят“ (1961)
• „Избрани стихотворения“ (1963)
• „Месецът слиза зад мен“ (1968)
• „Избрани произведения“ (1969)
• „Марсианско вино“ (1983)

За него

За него са написани следните книги:

• Спомен за един провинциален град, автор: Димитър Пантелеев, брой 34 ноември 2011
• Двамата Ивановци, автор: Таньо Клисуров, брой 59 февруари 2014
• Тревога за България, автор: Таньо Клисуров, брой 60 март 2014
• Думи, изречени в полунощ, неделя, автор: Янко Димов, брой 61 април 2014
• Щастливец, прощаване с поет, автор: Жеко Христов, брой 65 септември 2014