Иван Хаджихристов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Хаджихристов
Псевдоним И. Жарин, Mefisto, Mefisto-Жарин, Pontifex Maximus
Роден 1 април 1892 г.
Починал 23 декември 1970 г. (78 г.)
Професия поет, преводач
Националност Флаг на България България
Течение Символизъм

Повлиян от

Иван Мирчев Хаджихристов е български поет и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 април 1892 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град. Бил е подсекретар на Окръжния съд и завеждащ Градската библиотека. В отделни периоди е уредник на Радио Стара Загора (1937 – 1939) и началник на отдел „Наука и изкуство“ в Общинския народен съвет. Негови стихове се печатат в списанията „Златорог“, „Везни“, „Литературен глас“, „Хризантеми“, „Съвременник“ и други. През 1926 г. става част от литературния кръг „Стрелец“. Превежда редица руски и унгарски автори (Имре Мадач, Абрахам Барчай)[1]. През 1925 г. Гео Милев го включва в своята „Антология на българската поезия“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хаджихристов е повлиян от Николай Лилиев. Творбите му могат да се характеризират като късен символизъм[2], а най-характерен пример за това литературно течение са поемата „Гибел“ и стихотворението „Анна“[3].

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тринадесет мистерии“ (в съавторство с Иван Мирчев, 1921),
  • „Гибел“ (1924)
  • „Елен и гора“ (1938)
  • „Денят“ (1961)
  • „Избрани стихотворения“ (1963)
  • „Месецът слиза зад мен“ (1968)
  • „Избрани произведения“ (1969)
  • „Марсианско вино“ (1983)

За него[редактиране | редактиране на кода]

За него са написани следните книги:

  • Спомен за един провинциален град, автор: Димитър Пантелеев, брой 34 ноември 2011
  • Двамата Ивановци, автор: Таньо Клисуров, брой 59 февруари 2014
  • Тревога за България, автор: Таньо Клисуров, брой 60 март 2014
  • Думи, изречени в полунощ, неделя, автор: Янко Димов, брой 61 април 2014
  • Щастливец, прощаване с поет, автор: Жеко Христов, брой 65 септември 2014

Източници[редактиране | редактиране на кода]