Димитър Пантелеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Пантелеев
български поет
Роден
Починал
16 април 1993 г. (91 г.)

Димитър Пантелеев Менкаджиев е български поет и преводач, един от основните участници в литературния кръг Стрелец през 20-те години.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 ноември 1901 г. в София в семейство на дребен чиновник. Баща му е от Велес, а майка му Виктория от Охрид. Завършва Трета мъжка гимназия “Уилям Гладстон” в София. За да се издържа, през 1912-1914 г. е продавач на вестници в центъра на София. Между другото продавал редовно вестници и на Иван Вазов. По-късно работи в обущарска фабрика, работи по строежи, продава сода из софийските улици, работник в керемидарска фабрика в село Богров, през 1919-1920 г. е общ работник в пивоварна фабрика „Тракия” Стара Загора, касиер в ресторант “Сплендит” (1924). Служи като трудовак. Печата за пръв път стихове в списание „Голгота” (Враца, 1919). Участва в литературния кръг „Стрелец” през 20-те години на XX век и в сборника „Мост” (1923) (с Атанас Далчев и Георги Караиванов). Автор на книгите със стихове „Стрелец” (1924), „Дървар” (1928, 1942), „Косачът се връща от коситба” (1959), “От прозореца на бащината къща”, “Ветре, дай ми крила”, „Есенен грозд” (1963), „Лирика” (1963), „Раковина” (1966), „Тракийски видения” (1968), “Жива пепел”, „Глинена чаша” (1971), „Най-хубавият празник” (1971), „Топла земя” (1973), „Сонети за едно утро и един залез” (1978), “Гроздобер”, “Не падай, нощ!” (1978), “Тракийски балади”, „Щастлив от малко, доволен от нищо” (1984), “Избрана лирика”, “Последният автобус”, „Спасена лирика (1960-1986)” (1987), „Домашен щурец” (1988) и др. Стихове за деца: „Прозорче” (1933), „Скиорче” (1939), „Детско сърце” (1942), „Гостът с червения нос” (гатанки, 1979), „Петел на покрива” (1980) и др. Привърженик на реалистичната, предметна поезия, отрицател на символизма. Редактира списанието на слепите „Съдба” (1932-1944). В периода 1926-1931 г. служи като секретар-библиотекар в Народния театър. От 1932 г. е библиотекар на Народното събрание. Издирва и съставя две посмъртни книги на Никола Ракитин - “Черни маниста” (стихове, 1938) и “Русалска поляна” (разкази и фейлетони, 1938). През 50-те г. е драматург в Народната опера. Редактира с Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева сборника “Славянски поети” (1946). Редактира с Вътьо Раковски и Николай Марангозов “Антология на чешката поезия” (1966) и стихотворния сборник “Поети - приятели на България” (1966). Съставя и издава антология на хърватската лирика. Превежда руски поети (Пьотър Ершов, „Конче-гърбоконче”, 1956), както и румънски (Михай Еминеску), словенски (Отон Жупанчич, Стихове. 1965, изд. НК), Кнут Хамсун. Заедно с Георги Клисаров издава периодичното списание за туристи „Алеко” (1937-1940). Автор на встъпителна студия на най-пълната подборка стихове на Николай Ракитин - „Н. Вас. Ракитин - Поезия” (1962). Превежда от сърбохърватски с Елисавета Багряна творби на Десанка Максимович „Мирисът на земята” (избрана лирика, НК, 1963). През 1984 г. издателство “Народна култура” издава в поредицата “Български преводачи” негов сборник с избрани преводи от руската, украинската, полската, чешката, словашката, сръбската, хърватската, словенската и черногорската поезия. Автор на мемоарната книга “Объркани спомени” (1986). Член на СБП от 1931 г. Заслужил деятел на културата (1969). Димитровска награда (1974). Член-кореспондент на Словенската академия на науките и изкуствата (1981). Герой на социалистическия труд (1982)[1]. Носител на наградата “Витезслав Незвал” (1985). Умира на 16 април 1993 г.

Частична библиография[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 219
     Портал „Македония“         Портал „Македония