Марин Николов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редактиране на стилистични грешки.
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
| портрет =
| портрет =
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място = [[31 декември 1976]], [[София]], [[България]]
| роден-място = [[31 декември]] [[1976]], [[София]], [[България]]
| починал-място =
| починал-място =
| националност = {{BUL}}
| националност = {{BUL}}

Версия от 14:18, 14 септември 2019

Марин Николов
български разследващ журналист
Роден

Националност България

Марин Николов е български разследващ журналист, автор на десетки журналистически разследвания, излъчени по Нова телевизия. Работи в сферата на документните измами, злоупотребите с обществени поръчки, иманярската мафия, корупцията в съдебната и изпълнителната власт, опазването на околната среда и др.

Биография

Завършва специалност „Културология“, а след нея и "Журналистика" в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2003 г. работи като криминален репортер в „Нова телевизия“ последователно в Новините на Нова, сутрешния блок „Здравей, България“ и рубриката "Темата на Нова".[1] От 2012 г. става част от предаването „Разследване“ по Нова телевизия заедно с журналистите Васил Иванов и Димитър Стоянов. През 2014 г. „Разследване“ става част от рубриката "Темата на Нова", като разследващи журналисти са двамата с Васил Иванов, а в началото на 2016 към тях се присъединява и Генка Шикерова. През този период заснема разследвания, последвани от уволнения и оставки на зам. кмет, народни представители и други лица, заемащи отговорни постове в държавата. В част от тях използва скрити камери и внедряване на репортери под прикритие.

Награди и лични постижения

Марин Николов е носител на първа награда за разследваща журналистика от Фондация „Радостина Константинова“ за 2015 г.[2], както и отличие в инициативата „Достойните българи“ за 2015 г. През 2016 г. получава първа награда за журналистическо разследване в областта на опазването на околната среда. Николов е и носител на приза „Репортер на годината“ от Фондация „Димитър Цонев“ за 2019 г. с разширения си репортаж „С ченге на пазар“, където поставя десетки наболели въпроси за чистотата на отношенията между полицаи и дилъри на дрога в град Плевен.[3]

Сред отличените разследвания на Николов е филмът „Тютюн“ (2015), който разкрива масова схема за източване на милиони левове държавни субсидии за подпомагане на производство на тютюн от фиктивни производители, които на практика не отглеждат растението.[4] Повечето от получателите на субсидиите са приближени до две последователно управляващи политически партии в България. Награда получава и материалът – „Екорекет“ (2015), където със скрита камера са проследени схеми, по които определени организации, наричащи себе си природозащитници, изнудват бизнесмени в сферата на енергетиката за стотици хиляди евро.[5] Обещанието на „природозащитниците“ срещу исканата сума пари е да не блокират техни проекти чрез съдебни дела. Широк обществен отзвук предизвиква разследването „Спирките на София“ от 2016 г, което показва как Центърът за градска мобилност към Столичната община и заместник-кметът на София по транспорта Любомир Христов организират обществена поръчка за изграждане на навесите за автобусните спирки на града, а спечелилият изпълнител се оказва семейна фирма на депутата от 42-рото народно събрание Ирена Коцева. След разследването на Николов депутатът, заместник кметът и ръководството на Центъра за градска мобилност към онзи момент подават оставките си.[6]

С голям отзвук е и филмът „Синхрон на интереси“ (2018), в който се вижда как роднини на директори на областни земеделски дирекции в страната печелят стотици хиляди левове от европейски субсидии с имитация на земеделска дейност или по програмата за къщи за гости.[7] Други гледани разследвания на Марин Николов са „Криминалното енерго“ (2014), „На патерици“ (2017), „БДЖ-игри“ (2018), „Глухия пациент“ (2019).

Източници

Външни препратки