Нагарджуна: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
м форматиране: интервал (ползвайки Advisor) |
||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
; Цитирани източници |
; Цитирани източници |
||
* {{cite book | last = Торчинов | first = Евгений Алексеевич | year = 2000 | title = Введение в буддологию | publisher = Санкт-Петербургское философское общество | location = Санкт Петербург | url = http://anthropology.ru/ru/texts/torchin/buddhism_05.html | lang = ru }} |
* {{cite book | last = Торчинов | first = Евгений Алексеевич | year = 2000 | title = Введение в буддологию | publisher = Санкт-Петербургское философское общество | location = Санкт Петербург | url = http://anthropology.ru/ru/texts/torchin/buddhism_05.html | lang = ru }} |
||
* {{cite web | publisher = accesstoinsight.org | year = 2013 | url = https://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn12/sn12.015.than.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20130329025311/http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn12/sn12.015.than.html | title = Kaccayanagotta Sutta: To Kaccayana Gotta (on Right View) |
* {{cite web | publisher = accesstoinsight.org | year = 2013 | url = https://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn12/sn12.015.than.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20130329025311/http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn12/sn12.015.than.html | title = Kaccayanagotta Sutta: To Kaccayana Gotta (on Right View) | work = accesstoinsight.org | accessdate = 25 декември 2018 | lang = en }} |
||
* {{cite journal | last = Dutt | first = Nalinaksha | year = 1931 | month = 09 | title = Notes on the Nagarjunikonda Inscriptions | journal = The Indian Historical Quarterly | volume = 7 | issue = 3 | pages = 633 – 653 | lang = en }} |
* {{cite journal | last = Dutt | first = Nalinaksha | year = 1931 | month = 09 | title = Notes on the Nagarjunikonda Inscriptions | journal = The Indian Historical Quarterly | volume = 7 | issue = 3 | pages = 633 – 653 | lang = en }} |
||
* {{cite book | last = Garfield | first = Jay L | year = 1995 | title = The Fundamental Wisdom of the Middle Way | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | lang = en }} |
* {{cite book | last = Garfield | first = Jay L | year = 1995 | title = The Fundamental Wisdom of the Middle Way | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | lang = en }} |
||
Версия от 10:59, 23 декември 2019
| Нагарджуна नागार्जुन | |
| индийски философ | |
 Нагарджуна с 30 от 84-те махасидхи | |
| Роден |
около 150 г.
|
|---|---|
| Починал | около 250 г.
|
| Религия | Будизъм |
| Учил в | Наланда |
| Философия | |
| Регион | Източна философия |
| Школа | Мадхямака |
| Нагарджуна в Общомедия | |
Нагарджуна (на санскрит: नागार्जुन, „Сребърна змия“) е индийски будистки учител, смятан за един от най-значимите будистки философи.[1]
Заедно със своя ученик Арядева, Нагарджуна поставя началото на школата мадхямака в махаяна будизма.[1] Приписва му се развиването на философията на сутрите праджнапарамита, а според някои източници – разкриването на тези текстове пред света, след като ги взима от нагите (водни духове, често изобразявани като змиеподобни хора). Освен това се предполага, че той е автор на няколко трактата върху расаяна, както и че за известно време оглавява манастира Наланда.[2]
В същото време традицията кагю почита Нагарджуна като един от държателите на далечната (непряката) приемственост на Махамудра. В традицията дзен Нагарджуна се разглежда като четиринадесети или двадесети патриарх в зависимост от начина на отброяване.
Биография
Надеждните сведения за живота на Нагарджуна са силно ограничени, тъй като най-ранните свидетелства за него идват от китайски[3] и тибетски източници, съставени столетия след смъртта му. В допълнение самите текстове не са фактологични, а преплитат плътно реалност, мистика, митологични сюжети и алегории.
Според някои сведения, Нагарджуна е родом от Южна Индия.[4][5] Някои изследователи смятат, че той е съветник на владетел на царството Сатавахана.[4] Ако това е вярно, археологическите свидетелства от Амаравати показват, че това би бил Яджна Шри Шатакарни, управлявал между 167 и 196 година. Въз основа на тази връзка животът на Нагарджуна често се отнася към периода 150 – 250 година.[4]
Според традицията на тибетската школа кагю Нагарджуна живее 600 години, т.е. до VIII или IX век, като по този начин предава „далечната приемственост“ на Махамудра на Шаварипа, а някои дори смятат, че има двама различни учители с името Нагарджуна.
Според една биография от IV – V век, преведена от Кумараджива Нагарджуна е роден в браминско семейство[6] в областта Видарбха[7][8][9] в централна Индия и става будист едва по-късно в живота си, прави будист и местния владетел и фокусира дейността си в североизточна Индия.
- Като млад Нагарджуна бил ученик на индуистки йогин, който научил него и приятелите му да стават невидими и те твърде лекомислено използвали тази нова способност, като се забавлявали тайно с кралските съпруги. В крайна сметка били заловени и всички освен Нагарджуна завършили на ешафода. Потресен от резултата на пръвързаността към чувственото удоволствие той става Будистки монах и се отправя на север в Университета Наланда. В резултат от усилените му размишления и практика Нагарджуна получава специално видение, което по-късно става определящо за възгледите му. Той вижда Ступа обкръжена от Буди и Бодхисатви, а когато я отваря вижда вътре в нея съвсем същата Ступа. Отворил и нея, за да види вътре отново същата Ступа. Той повторил това безброй пъти и така разбрал, че няма и не може да има никаква изначална субстанция. Това прозрение го подготвило да получи Праджняпарамита Сутра, която 500 години била съхранявана от краля на нагите. След това той дълги години е настоятел на Наланда.[10]
Текстове
На Нагарджуна се приписват множество текстове, оказали влияние върху будизма, на за много от тях се смята, че са псевдоепиграфи, като споровете за автентичността на свързваните с него произведения продължават.
„Муламадхямакакарика“
„Муламадхямакакарика“ е най-известното произведение на Нагарджуна. То е не само задълбочен коментар на беседата на Буда с Каккаяна,[11] единствената с посочено име на събеседника, но и подробен и внимателен анализ на основните беседи, включени в никая и агама, особено тези от „Атхакавага“ на „Сута Нипата“.[12]
- Използвайки теорията на Буда за „зависимото възникване“ (пратитя-самутпада), Нагарджуна показва безсмислеността на [...] метафизичните спекулации. Неговият метод за разглеждане на такава метафизика е наричан „среден път“ (мадхяма пратипад). Това е средният път, който избягва субстанциализма на сарвастивадините, както и номинализма на саунтрантиките.[13]
В „Муламадхямакакарика“ „всички изживявани явления са празни (шуня). Това не означава, че те не са изживявани и, съответно, са несъществуващи, а само, че те са лишени от неизменна и вечна субстанция (свабхава), защото, като сън, те са само проекции на човешкото съзнание. Тъй като тези въображаеми образи са изживявани, те не са само имена (праджняпти).“[13]
Други приписвани текстове
Ученици
Основен ученик на Нагарджуна е Арядева (III в.), основните коментари към трудовете му са от Будапалита (V в.), Бхававивека (VI в.) и Чандракирти (VII в.). В рамките на приемствеността на Махамудра той е ученик на Сараха и учител на Шаварипа (вероятно VIII в.), а според някои източници дори и на Тилопа. Негов ученик също така е гуру Нагабодхи.
Бележки
- ↑ а б Garfield 1995.
- ↑ Xingyun 2010.
- ↑ Rongxi 2002, с. 21 – 30.
- ↑ а б в Kalupahana 1992, с. 160.
- ↑ Hāṇḍā 1994, с. 97.
- ↑ Dutt 1931, с. 633 – 653.
- ↑ Malandra 1993, с. 17.
- ↑ Ichimura 2001, с. 67.
- ↑ Namgyal 1993, с. 443.
- ↑ Торчинов 2000, с. 81 – 82.
- ↑ accesstoinsight.org 2013.
- ↑ Kalupahana 1994, с. 161.
- ↑ а б Kalupahana 1992, с. 120.
- Цитирани източници
- Торчинов, Евгений Алексеевич. Введение в буддологию. Санкт Петербург, Санкт-Петербургское философское общество, 2000. (на руски)
- Kaccayanagotta Sutta: To Kaccayana Gotta (on Right View) // accesstoinsight.org. accesstoinsight.org, 2013. Архивиран от оригинала. Посетен на 25 декември 2018. (на английски)
- Dutt, Nalinaksha. Notes on the Nagarjunikonda Inscriptions // The Indian Historical Quarterly 7 (3). 09 1931. p. 633 – 653. (на английски)
- Garfield, Jay L. The Fundamental Wisdom of the Middle Way. Oxford, Oxford University Press, 1995. (на английски)
- Hāṇḍā, Omacanda. Buddhist Art & Antiquities of Himachal Pradesh, Upto 8th Century A.D. Indus Publishing, 1994. ISBN 9788185182995. (на английски)
- Ichimura, Shōhei. Buddhist Critical Spirituality: Prajñā and Śūnyatā. Motilal Banarsidass Publishers, 2001. (на английски)
- Kalupahana, David J. A History of Buddhist Philosophy. 1992. (на английски)
- Kalupahana, David J. A history of Buddhist philosophy. Delhi, Motilal Banarsidass Publishers Private Limited, 1994. (на английски)
- Malandra, Geri Hockfield. Unfolding A Mandala: The Buddhist Cave Temples at Ellora. SUNY Press, 1993. (на английски)
- Namgyal, Takpo Tashi. Mahamudra: The Quintessence of Mind and Meditation. Motilal Banarsidass Publishers, 1993. (на английски)
- Rongxi, Li et al. The Lives of Great Monks and Nuns (PDF) // bdk.or.jp. Numata Center for Translation and Research, 2002. Посетен на 24 декември 2018. (на английски)
- Xingyun. Infinite Compassion, Endless Wisdom: The Practice of the Bodhisattva Path. Buddha's Light Publishing, 2010. ISBN 9781932293364. (на английски)
Външни препратки
|
| ||||||||||
