Гостун: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български владетели, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Други значения|българския владетел|селото в Югозападна България|Гостун (село)|морския нос|Гостун (нос)}}
{{Други значения|българския владетел|селото в Югозападна България|Гостун (село)|морския нос|Гостун (нос)}}


{{Личност|цар
{{Биография инфо
| име = Гостун
| име = Гостун
| портрет =
| портрет =
Ред 13: Ред 13:
Управлявал в продължение на 2 години след [[Ирник]] и преди [[Кубрат|Курт]], започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като [[628]]-[[630]] година или [[603]]-[[605]] година.<ref>{{cite book | last = Москов | first = М. | authorlink = | title = Именник на българските ханове (ново тълкуване) | year = 1988 | publisher = | location = София | pages = 176-181}}</ref>
Управлявал в продължение на 2 години след [[Ирник]] и преди [[Кубрат|Курт]], започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като [[628]]-[[630]] година или [[603]]-[[605]] година.<ref>{{cite book | last = Москов | first = М. | authorlink = | title = Именник на българските ханове (ново тълкуване) | year = 1988 | publisher = | location = София | pages = 176-181}}</ref>


Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници [[Органа]], чичо на Кубрат,<ref>{{златарски-1-1|84-88}}</ref><ref>{{cite journal | last = Димитров | first = Х. | authorlink = | year = 1993 | title = Историческата действителност в "Именника на българските ханове" | journal = Преслав | volume = 4 | pages = 244-245}}</ref> докато други отхвърлят такава връзка.<ref>{{cite book | last = Артамонов | first = М. И. | authorlink = | title = История хазар | year = 1962 | publisher = | location = Ленинград | pages = 161, 164}}</ref>
Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници [[Органа]], чичо на Кубрат,<ref>{{златарски-1-1|84-88}}</ref><ref>{{cite journal | last = Димитров | first = Х. | authorlink = | year = 1993 | title = Историческата действителност в „Именника на българските ханове“ | journal = Преслав | volume = 4 | pages = 244 – 245}}</ref> докато други отхвърлят такава връзка.<ref>{{cite book | last = Артамонов | first = М. И. | authorlink = | title = История хазар | year = 1962 | publisher = | location = Ленинград | pages = 161, 164}}</ref>


Името на Гостун носи морският нос „[[Гостун (нос)|Гостун]]“ на остров [[Сноу (остров)|Сноу]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>
Името на Гостун носи морският нос „[[Гостун (нос)|Гостун]]“ на остров [[Сноу (остров)|Сноу]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>


== Бележки ==
== Източници ==
<references/>
<references />


{{нормативен контрол}}
[[Категория:Стара Велика България]]
[[Категория:Стара Велика България]]
[[Категория:Прабългари]]
[[Категория:Прабългари]]

Версия от 21:15, 27 декември 2019

Тази статия е за българския владетел. За селото в Югозападна България вижте Гостун (село). За морския нос вижте Гостун (нос).

Гостун
български владетел
Роден
Починал

Гостун е сред прабългарските владетели, изброени в „Именник на българските ханове“. Това е и единственият източник за Гостун, който е посочен като „наместник“ от рода Ерми на Хунския Аварски хаган.

Управлявал в продължение на 2 години след Ирник и преди Курт, започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като 628-630 година или 603-605 година.[1]

Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници Органа, чичо на Кубрат,[2][3] докато други отхвърлят такава връзка.[4]

Името на Гостун носи морският нос „Гостун“ на остров Сноу, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[5]

Източници

  1. Москов, М. Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988. с. 176-181.
  2. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 84-88.
  3. Димитров, Х. Историческата действителност в „Именника на българските ханове“ // Преслав 4. 1993. с. 244 – 245.
  4. Артамонов, М. И. История хазар. Ленинград, 1962. с. 161, 164.
  5. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)