Източнодунавска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 16:17, 2 януари 2020

Източнодунавска армия е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Източнодунавската армия е създадена в началото на юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на Балканския полуостров. Формирана е на основата на части, разположени в Четириъгълника на крепостите. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров.

Командир е Мехмед Али паша, заменен на 21 септември 1877 г. от Сюлейман паша. Боеспособният и състав, който в хода на военните действия постоянно нараства е организиран в два армейски корпуса:

Разградски армейски корпус от 42 000 офицери и войници и 13 батареи с командир Ахмед Еюб паша
Ескиджумайски армейски корпус от 31 000 офицери и войници и 15,5 батареи с командир принц Хасан паша.

Срещу Източнодунавската армия са съсредоточени три руски отряда: Русчушки, Османпазарски и Чаиркьойски отряд.

Основната и задача е да нанесе от изток, флангови удар срещу главните руски сили извършили десант при Свищов. Поради бавно съсредоточаване и мудност претърпява оперативен провал.

Действията и протичат основно в периода на борбата за надмощие. В битките при Езерче, Кацелово и Горско Абланово, Кашъкбаир и Карахасанкьой, Чаиркьой, Мечка и Тръстеник и др. губи способността да води настъпателни бойни действия и стратегическото си значение.

В заключителния етап от войната, 27 000 офицери и войници от състава на армията са прехвърлени в долината на реките Тунджа и Марица за подкрепа на действащите в този район османски сили. Отстъпва с боеве Бяла, Търговище, Разград и Шумен. По силата на Санстефанския договор, частите на армията се изтеглят от Русе, Силистра и Варна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 97-98.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Източнодунавска армия''' е войсково съединение на Османската армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
-Източнодунавската армия е създадена в началото на юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Формирана е на основата на части, разположени в т.нар. [[Четириъгълник на крепостите]]. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров.
+Източнодунавската армия е създадена в началото на юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на Балканския полуостров. Формирана е на основата на части, разположени в [[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника на крепостите]]. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров.
-Командир е Мехмед Али паша ([[Карл Детроа]]), заменен на 21 септември/3 октомври 1877 г. от [[Сюлейман паша]]. Боеспособният и състав, който в хода на военните действия постоянно нараства е организиран в два Армейски [[корпус (военна единица)|корпуса]]:
+Командир е [[Карл Детроа|Мехмед Али паша]], заменен на 21 септември 1877 г. от [[Сюлейман паша]]. Боеспособният и състав, който в хода на военните действия постоянно нараства е организиран в два армейски корпуса:
-* Разградски Армейски корпус, 42 000 войника и 13 [[батарея|батареи]], командир [[Ахмед Еюб паша]]
+* Разградски армейски корпус от 42 000 офицери и войници и 13 батареи с командир [[Ахмед Еюб паша]]
-* Ескиджумайски Армейски корпус, 31 000 войника, 15,5 батареи, командир принц Хасан паша.
+* Ескиджумайски армейски корпус от 31 000 офицери и войници и 15,5 батареи с командир принц Хасан паша.
 Срещу Източнодунавската армия са съсредоточени три руски отряда: [[Русчушки отряд|Русчушки]], [[Османпазарски отряд|Османпазарски]] и [[Чаиркьойски отряд]].
@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Действията и протичат основно в периода на борбата за надмощие. В битките при [[Битка при Езерче|Езерче]], [[Битка при Кацелово и Горско Абланово|Кацелово и Горско Абланово]], [[Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]], [[Битка при Чаиркьой|Чаиркьой]], [[Битка при Мечка-Тръстеник|Мечка и Тръстеник]] и др. губи способността да води настъпателни бойни действия и стратегическото си значение.
-В заключителния етап от войната, 27 000 войника от състава на армията са прехвърлени в долината на р. [[Тунджа]] и р. [[Марица]] за подкрепа на дейтвуващите в този район османски сили. Отстъпва с боеве [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], [[Търговище]], [[Разград]] и [[Шумен]]. По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]], частите на армията се изтеглят от [[Русе]], [[Силистра]] и [[Варна]].
+В заключителния етап от войната, 27 000 офицери и войници от състава на армията са прехвърлени в долината на реките Тунджа и Марица за подкрепа на действащите в този район османски сили. Отстъпва с боеве Бяла, Търговище, Разград и Шумен. По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]], частите на армията се изтеглят от Русе, Силистра и Варна.
 == Източници ==
 <references />
-* Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 97-98
+* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 97-98.
 [[Категория:Османски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]