Електроснабдителна мрежа: Разлика между версии
м ненужен интервал преди запетая |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Допустими отклонения == |
== Допустими отклонения == |
||
[[Файл:Lithuania High Voltage Electricity Links.svg|мини|Карта на електроснабдителна мрежа за високо напрежение в |
[[Файл:Lithuania High Voltage Electricity Links.svg|мини|Карта на електроснабдителна мрежа за високо напрежение в [[Литва]].]] |
||
Номиналните напрежения и допустимите отклонения от тях в преносната мрежа и в местата на присъединяване на потребителите при нормална работа са, както следва:<ref>[http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/PRAVILA__upr_na_ees.pdf www.dker.bg]</ref> |
|||
'''110kV-''' 90%~112% |
'''110kV-''' 90%~112% |
Версия от 17:28, 3 февруари 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по енергетика. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Eлектроснабдителната мрежа е взаимосвързана система за пренос и доставка на електроенергия от производителите до потребителите посредством електрически далекопроводи и кабелни линии. Според Закона за енергетиката „Електроразпределителна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.
Електроцентралите, които произвеждат електрическа енергия от гориво (въглища, природен газ, ядрената енергия или водната енергия се присъединяват към преносната мрежа за средно напрежение (20kV) и чрез трансформатори към мрежата за високо напрежение (110/ 220kV). Електропреносната мрежа за високо и свръхвисоко напрежение пренася електричеството на дълги разстояния – често дори в международен мащаб, докато достигне своя клиент, обикновено компания, която е собственик на местна разпределителна мрежа.
Генериращите мощности обикновено са разположени в близост до източник на вода и далече от гъсто населени райони. Те обикновено са с доста голяма площ. Електрическата енергия, която се генерира, предварително и се повишава напрежението и се свързва към преносната мрежа.
Преносните линии за ВН пренасят електроенергията от електроцентралата до трансформаторни подстанции, които понижават напрежението на ниво дистрибуция до и под 20Kv, където разпределителните линии за средно напрежение пренасят енергията до трафопостовете на населените места.
Разпределение на електрическата енергия след трафопостовете се осъществява чрез кабелни и въздушни електрически линии на ниско напрежение 220/380v.
Допустими отклонения
Номиналните напрежения и допустимите отклонения от тях в преносната мрежа и в местата на присъединяване на потребителите при нормална работа са, както следва:[1]
110kV- 90%~112%
220kV- 90%~110%
400kV- 95%~105%