Елка Няголова: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Писател|категория=Български поетеси|име=Елка Няголова Пощарова|псевдоним=Бялата лястовица|дата на раждане=06 юли 1952|място на раждане=Добрич|националност=България|награди=[[Южна пролет |Южна пролет]], [[Мара Белчева (награда)|Мара Белчева]], Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията}}Елка Няголова Пощарова е българска [[поетеса]], издател и [[преводач]]. |
{{Писател|категория=Български поетеси|име=Елка Няголова Пощарова|псевдоним=Бялата лястовица|дата на раждане=06 юли 1952|място на раждане=Добрич|националност=България|награди=[[Южна пролет |Южна пролет]], [[Мара Белчева (награда)|Мара Белчева]], Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията}}'''Елка Няголова Пощарова''' е българска [[поетеса]], издател и [[преводач]]. |
||
<br /> |
<br /> |
Версия от 10:47, 13 февруари 2020
Елка Няголова Пощарова | |
Псевдоним | Бялата лястовица |
---|---|
Родена | 06 юли 1952 Добрич |
Националност | България |
Награди | Южна пролет, Мара Белчева, Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията |
Елка Няголова Пощарова е българска поетеса, издател и преводач.
Биография
Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. Добрич. Завършва “Българска филология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, след което работи в продължение на 15 години като журналист в периодичния печат.
Първа я представя пред публика именитата добруджанка Дора Габе, а сред поръчителите при кандидатстването й в Съюза на българските писатели е Елисавета Багряна.
От 1994 г. живее и твори във Варна. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество “Знаци”. Член на Съюза на българските писатели.
Творчество
Стиховете й са публикувани на повече от 15 езика, а самата тя превежда от няколко славянски езика.
Книги на български език
- “Не съм Пепеляшка” (1984)
- “Нулева група” (1987)
- “Правопис на надеждата” (1990)
- “Делфини на сушата” (1992)
- “Петият сезон” (1994)
- “Земен гейм” (1997)
- “Требник” или “Писма от Белоногата”(2000)
- “Белият влак” (2002)
- “Ние” (2005)
- "Слънчев кладенец" (2012)
- "Шест грама" (2017)
Книги на чужди езици
- “Прозорци” (на украински език, 1983)
- “Рисунки от един град” (на френски език, 1995)
- “Кестен на дланта” (на руски език, 2006)
- “Ние” (на македонски, 2007)
- “Маса за трима” (на сръбски, 2008)
- “Бели пейзажи” (на полски, 2009)
Награди
Източници и бележки