Константин Хаджииванов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
профили в scopus, google scholar |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Външни препратки == |
|||
* [https://www.scopus.com/authid/detail.uri?authorId=7005719425&zone= Hadjiivanov, Konstantin I.], профил в [[Scopus]] |
|||
* [https://scholar.google.com/citations?user=KddXCpkAAAAJ&hl=bg&oi=sra K. Hadjiivanov], профил в [[Google Scholar]] |
|||
{{DEFAULTSORT:}} |
{{DEFAULTSORT:}} |
||
Версия от 15:18, 20 февруари 2020
Проф. Константин Иванов Хаджииванов е български химик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му разработки са в областта на адсорбцията и катализ и значими научни приноси, свързани с инфрачервената спектроскопия на молекули-сонди за охарактеризиране на твърди повърхности.[1]
Биография
Константин Хаджииванов е роден на 1 февруари 1958 година в София. Учи в Софийската математическа гимназия. През 1981 година завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност химия. След дипломирането си работи в Стопанския химически комбинат "Девня".[2]
През 1984 година постъпва на работа в Института по обща и неорганична химия като научен сътрудник III степен. На 30 години става Хумболтов стипендиант. Последователно преминава през всички академични длъжности в Института, като през 1990 година защитава малка докторска дисертация, през 1996 година се хабилитира[1] а през 2000 година – голяма докторска дисертация на тема “Адсорбция, коадсорбция и реактивоспособност на малки молекули върху оксидни повърхности”. През 2004 година Хаджииванов е избран за директор на Института[3] и до 2012 година изпълнява длъжността.[4]
На 15 октомври 2012 година е избран е за член-кореспондент на БАН.[1] На 9 януари 2017 година е избран за заместник-председател на Академията.[4]
Ръководител е на множество международни и национални проекта. Поддържа сътрудничества с учени от България, Франция, Германия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, Литва, СССР/Русия, САЩ и Индия. Канен е за гост-професор в университети във Франция и Италия, както и в Американското химическо дружество.[1] Член е на редица национални и международни научни организации, между които Американското химическо дружество и Academia Europeae.[1]
Към април 2018 година Хаджииванов има 205 научни публикации, с над 8300 цитирания и h-index – 45.[4]
Награди
През 2007 година проф. Константин Хаджииванов е удостоен с почетната титла "доктор хонорис кауза" на Университета на Каен в Долна Нормандия, Франция.[5]
През 2008 година е удостоен с Награда "Питагор" на Министерство на образованието и науката за принос към природните науки и математиката.[6]
Източници
- ↑ а б в г д Информационен бюлетик на Институт по обща и неорганична химия - БАН, Брой 68, 23 октомври 2012 г.
- ↑ Наградите Питагор за наука за 2008 г.: успешно представяне на българските химици, Д. Л. Цалев, Съюз на химиците в България, 10.06.2009
- ↑ Информационен бюлетин на ИОНХ-БАН, Брой 1, 16.02.2004 г.
- ↑ а б в Константин Хаджииванов, сайт на БАН, 12 април 2018
- ↑ Ст.н.с. І ст. Константин Иванов Хаджииванов удостоен с почетната титла доктор хонорис кауза на Университета в Кан, Ч. Бонев, Съюз на химиците в България
- ↑ Проведе се церемонията за награди "Питагор" 2008 г., Сайт на награди "Питагор"
Външни препратки
- Hadjiivanov, Konstantin I., профил в Scopus
- K. Hadjiivanov, профил в Google Scholar