Миланска катедрала: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- До преди + Допреди ) |
м интервал вместо запетая в големи числа |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| сайт = [http://www.duomomilano.it/ Sito ufficiale] |
| сайт = [http://www.duomomilano.it/ Sito ufficiale] |
||
| общомедия = Duomo (Milan) |
| общомедия = Duomo (Milan) |
||
|Ориентация на фасадата=Запад|Капацитет=40 |
|Ориентация на фасадата=Запад|Капацитет=40 000|Дължина=158.5 м| категория= християнство |
||
}} |
}} |
||
Версия от 14:12, 14 март 2020
Миланска катедрала Duomo di Milano | |
Фасадата на Миланската катедрала | |
Местоположение в Милано | |
Вид на храма | катедрала |
---|---|
Страна | Италия |
Населено място | Милано |
Посветен на | Рождество на Пресвета Богородица |
Религия | католицизъм |
Тип на сградата | Римокатолическа църква |
Архитектурен стил | готика |
Изграждане | 1386-1805 |
Сайт | Sito ufficiale |
Миланска катедрала в Общомедия |
Миланската катедрала или Дуомо (на италиански: Duomo di Milano, на ломб. Domm de Milan) е катедрала в Милано, Италия, издигната на централния площад Пиаца дел Дуомо.
Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано, в момента Кардинал Анджело Скола. Строителството ѝ отнема почти шест века, като е втората по големина катедрала в Италия след базиликата Свети Петър в Рим, както и третата в света, с максимална височина от 108,50 м. Допреди няколко години е най-високата сграда в Милано.
История
„Св. Текла“
Катедралата е разположена на централно място на територията на античния град Медиоланум, съдейки по съвременното градоустройство на Милано, както и лъчевите или радиални улици около самата църква. Първата катедрала или т.нар. "нова базилика", посветена на св. Текла, е завършена през 355 г. С подобен план, макар и с малки разлики в мащаба, е и неотдавна открита от същото време църква под Тауър Хил в Лондон. През 836 г. в съседство е построена друга базилика. Старият осмоъгълен баптистерий, датиращ от 335 г., днес все още може да бъде посетен под основите на самата катедрала. След пожар през 1075 г. старата катедрала и базилика са частично разрушени, след което са преустроени като т.нар. Дуомо.
Строителство
Изграждането на новата катедрала е започнато през 1386 г. от архиепископ Антонио да Салудзо. Началото на строителството съвпада с идването на власт на братовчеда на архиепископа, херцог Джан Галеацо Висконти, и е предназначена като награда за благородническата и работническата класа, потиснати от тираничния му предшественик Барнабó.
Преди да започнат реалните строителни дейности са разрушени три основни сгради: двореца на архиепископа, двореца Ординари и баптистерия на Свети Стефан; докато старата църква Санта Мария Маджоре е използвана като каменна кариера.
Ентусиазмът за огромната нова сграда бързо се разпространява сред населението и далновидният Джан Галеацо, заедно с братовчед си, събират големи дарения за текущата строителна дейност. Програмата за строителство е строго регламентирана от "Фабрика Дуомо", която има 300 служители, начело с първия главен инженер Симоне да Орсениго. Орсениго първоначално предвижда катедралата да бъде изградена от тухла в ломбардски готически стил.
Завършено е окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт.
Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена – от готиката през барока и неокласиката до неоготиката. Общата ѝ площ е 11 700 m2. Има 3400 статуи. На върха на най-високата стрела през 1774 г. е поставена позлатена статуя на Мадоната (la Madonnina dorata). От покрива на катедралата, до който туристите могат да стигнат по стълбите или с асансьор, се открива гледка към целия град.