Георгиос Сакелариос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгиос Сакелариос
Γεώργιος Σακελλάριος
гръцки учен
Роден
1765 г.
Починал

Георгиос Константину Сакелариос (на гръцки: Γεώργιος Κωνσταντίνου Σακελλάριος) е гръцки учен, лекар, философ и революционер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1765 година в македонския град Кожани, тогава в Османската империя, днес в Гърция във фамилията Папагика, потомци на жители на Хормово в Северен Епир, които се установяват в Кожани през 1612 г. Син е на Константинос Сакелариос, виден търговец във Виена и Пеща. Учи при йеромонаха Амфилохиос Параскевас, в Янина, при йеродякон Калиникос в училището Комбания в Кожани и при Николаос Варкусис. След това учи медицина в Букурещ и Виена, чийто университет завършва през 1798 г. Във Виена по време на обучението си контактува с Ригас Фереос. Успява да се спаси от залавяне и се връща в Кожани, където практикува медицина. Обслужва висши служители на Османската империя, сред които Ибрахим паша в Берат и Али паша Янински в Янина, както и няколко богати гръцки градове (Царицани, Амбелакия, Костур, Янина, Кожани). През октомври 1838 г., след месеци на парализа, причинена от ухапване от насекоми, умира и е погребан в двора на църквата „Свети Николай“ в Кожани.[2][3][4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като писател, подобно на колегата си и приятел Михаил Пердикарис, е автор на книги за преподаването и на алегорични текстове. Поезията му е в интервала между предшестващия новогръцки романтизъм и неокласицизма. Освен най-известната му творба работа „Поеми“, публикувана във Виена през 1817 г., пише трагедията „Ромео и Жулиета“ в проза и „Археология“, Виена 1789 г.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ποιημάτια“, Виена, 1817
  • „Ρωμαίος και Ιουλία“
  • „Αρχαιολογία“, Виена, 1789 (PDF от Anemi)
  • „Περιήγησις του νέου Αναχάρσιδος εις την Ελλάδα“, първи том, Виена, 1797
  • Εκτός των ανωτέρω στην Βιβλιοθήκη Κοζάνης σώζονται χειρόγραφα και άλλων έργων του.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
  2. Βακαλόπουλος, Απόστολος, Οι Δυτικομακεδόνες Απόδημοι επί Τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη, 1961
  3. Σπεράντζας, Στέλλιος. Ένας αντίπαλος του Χριστόπουλου, ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΔΗΜΙΟΥΡΓΙΑ, τόμ. 9ος, έτος Ε', τεύχος 100.
  4. Δημαράς, Κ. Θ., Ιστορία της Ελληνικής Λογοτεχνίας, Αθήνα, 1948.