Гундовалд
| Гундовалд | |
| крал на Аквитания | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Меровинги |
| Баща | Хлотар I |
| Братя/сестри | Хариберт I Гунтрам Сигиберт I Хилперих I Храмн Хлотсинд |
| Гундовалд в Общомедия | |
Гундовалд също Баломер (на латински: Gundowald, Gundobald, Gundovald, Gondovald; Ballomer; на френски: Gombaud; † 585) е през 584 или 585 г. като узурпатор крал на Аквитания.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той твърди, че е извънбрачен син на Хлотар I. Това не се признава и след като му остригват косата той бяга през Италия в Константинопол, където византийският император го приютява.
През 581 г. група от благородници иска той да се върне. С финансовата помощ на император Маврикий, Гундовалд се връща през 582/583 г. като претендент в царството. Гундовалд превзема с войската си някои градове в Южна Галия и се провъзглася за крал. През 585 г. Гунтрам I, крал на Бургундия от рода на Меровингите и легитимен син на Хлотар I, го хваща и убива в Comminges.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Bernard S. Bachrach, The Anatomy of a Little War. A Diplomatic and Military History of the Gundovald Affair (568 – 586). Boulder 1994, ISBN 0-8133-1492-5.
- Walter Goffart, Byzantine Policy in the West under Tiberius II and Maurice. The pretenders Hermenegild and Gundovald (579 – 585). In: Traditio 13, 1957, S. 73 – 118.
- Martina Hartmann, Aufbruch ins Mittelalter. Die Zeit der Merowinger. Darmstadt 2003, ISBN 3-89678-484-6.
- Marc Widdowson, Merovingian Partitions. A „Genealogical Charter“? In: Early Medieval Europe 17, 2009, S. 1 – 22.
- Constantin Zuckerman, Qui a rappelé en Gaule le Ballomer Gundovald?. In: Francia 25, 1998, S. 1 – 18.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Григорий Турски, Decem libri historiarum (Historiae) – Buch VII, wikisource.