Кипене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кипяща вода

Кипенето е физичен процес на интензивно изпарение на течността, при което тя завира, т.е. започва да преминава от течно в газообразно агрегатно състояние не само на повърхността, но и в целия си обем, тъй като парното налягане се изравнява с налягането на околната среда. Това е и определението за точката си на кипене, следователно тя зависи както от конкретната течност, така и от налягането.

Температурата на кипене[редактиране | редактиране на кода]

В таблицата по-долу са показани някои вещества и техните температури на кипене, подредени в низходящ ред.

Температурата на кипене на някои вещества при нормално атмосферно налягане
(101,3 kPa)
Вещество Температура
на кипене (°C)
Хелий (He) -268,93
Азот (N) -195,81
Кислород (O2) -183
Етанол (C2H5OH) 78
Вода (H2O) 100,0
Сяра (S) 445
Мед (Cu) 1187
Олово (Pb) 1750
Алуминий (Al) 2450
Злато (Au) 2660
Волфрам (W) 5900

Теория за кипенето[редактиране | редактиране на кода]

Температурата на кипене зависи от налягането на газа върху повърхността на течността. Дадените по-горе стойности са при атмосферно налягане 1 бар (1000 hPa). Кипенето започва когато кинетичната енергия на молекулите на течността стане достатъчна, за да преодолее силите на привличане между тях в течността и освен това преодолее и натиска на налягането на газа над повърхността. Когато налягането е по-ниско, молекулите на течността се нуждаят от по-малко енергия (съответно по-ниска температура), за да се отделят от повърхността ѝ, при което кипенето започва при по-ниска температура и обратно. Съответно не изразходва енергия за превръщането си в пара, а по-високата температурата прави варенето по-бързо.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]