Янево
| Янево Janjevë/Janjeva | |
 Панорама на Янево. | |
  Янево | |
| Страна |  Косово |
|---|---|
| Окръг | Прищински |
| Община | Гниляне |
| Надм. височина | 609 m |
| Население | ? души (?) |
| Янево в Общомедия | |
Янево (на сръбски: Јањево или Janjevo; на албански: Janjevë или Janjeva) е село в Косово, община Липян, Прищински окръг.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 10 километра югоизточно от Прищина и североизточно от Липян на Яневската река в югозападните склонове на Козница.
История[редактиране | редактиране на кода]
Васил Златарски, който посещава селото през август 1916 г., в рамките на научната експедиция в Македония и Поморавието, твърди, че местното население - католици по вероизповедание - се смятали за хървати, но говорели български и се надявали да им бъдат назначени учители-българи от католическата епископия в Призрен. Основатели на селото са били рудари, настанили се там през 1328 г., при крал Стефан Урош II Милутин. През 1689 г. и католици, и православни напускат селото, но през XVIII век католическата общност се възстановява. В началото на XX век основен поминък за населението е било златарството: според Златарски Яневци редовно пътували из градове и села в България.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Янево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1991 година 60% от жителите на селото се самоопределят като хървати, но след Косовската война от 1998-1999 година почти всички се изселват в Хърватия. Според преброяването от 2011 година над 80% от жителите са албанци, а определящите се като хървати са около 270 души.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Янево
Матия Мазарек, (1726 – 1808), католически прелат- Себо Ленцов Мазарек (1889 – ?), пръстенджия, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[3]
Стефан Гечов (1873 – 1929), католически свещеник и мисионер.
Тончо Филипов Марков (Тарков), македоно-одрински опълченец, 2 (1) рота на 2 скопска дружина[4]- Тончо Михайлов Тончов (Тонев), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. София, 1993. с. 56-7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 429 и 692.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720.
