Спиро Личеновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спиро Личеновски
български духовник
Роден

Спиро Тимотеев Личеновски[1] е български свещеник от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Галичник, тогава в Османската империя. Завършва Скопското българско свещеническо училище. При освобождението на Вардарска Македония в 1941 година е председател на Изпълнителния комитет на Българските акционни комитети в Дебър.[2] Назначен е за дебърски екзархийски архиерейски наместник. Италианските окупационни власти оказват силен натиск върху него и през август 1941 година му заповядват да подаде заявление до Албанската православна църква, с което я признава за национална. Служи в църквата „Свети Димитър“ в Скопие. В 1942 година е избран за член на Духовния съвет на Скопско-Велешка епархия. В 1944 година митрополит Софроний Търновски го назначава заедно с Кирил Стояновски и Стоил Давидов във временния епархийски духовен съвет, който да управлява епархията от негово име до установяването на нормална църковна власт.[3]

Синът му Борислав Личеновски е юрист.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името се среща и като Лачиновски и Личиновски.
  2. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 104.
  3. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 145.
  4. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 182.