Направо към съдържанието

Средна аномалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В орбиталната динамика средна аномалия е мярка на времето, специфична за дадено тяло, представляваща частта от орбиталния период на тялото p изминал след последното преминаване през периапсидата към целия орбитален период. Измерва се в радиани от 0 до 2*π и може да се онагледи с помощта на спомагателен кръг. На диаграмата по-долу е отбелязана с M (ъгълът z-c-y).

Точката y е дефинирата по начин, при който площта на кръговия сектор z-c-y е равна на площта на елиптичния сектор z-s-p, умножен по отношението между голямата и малката оси на елипсата на орбитата.

Средната аномалия се изчислява като:

където:

  • е средната аномалия по време ,
  • е началното време

,

Алтернативно:

където: