Сръбски орел
Сръбският орел е двуглав орел, често срещан символ в историята на сръбската хералдика и вексилология. Двуглавият орел и сръбският кръст са основните хералдически символи, които представят националната идентичност на сръбския народ през вековете. [1] Произхожда от средновековната династия Неманичи. [1]
Орденът на Белия орел е кралски орден, награждаващ сръбски и югославски граждани за постижения в областта на мира или за специални заслуги към короната, държавата и нацията между 1883 и 1945 г.
история
[редактиране | редактиране на кода]Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Двуглавият орел е приет в средновековна Сърбия от еструканската култура.
Най-старият запазен двуглав орел от династия Неманичи в исторически източници е изобразен на ктеторския портрет на Мирослав от Хум в църквата „Св. Петър и Павел“ в Биело поле. [1]
От XIV век, двуглавият орел може да бъде видян все по-често върху надписи, средновековни стенописи и бродерии върху дрехите на сръбските кралски особи. [2] Оцелелият златен пръстен на царица Теодора (1321 – 22) има гравиран символ. [3] По време на управлението на император Стефан Душан (r. 1331 – 55), двуглавият орел може да бъде видян на всекидневни предмети и документи, свързани с държавата, като восъчни печати и укази. [3] През 1339 г. картографът Анджелино Дюлчерт маркира Сръбската империя на картата си с знаме с червен двуглав орел. [3]
Двуглавият орел е официално осиновен от Стефан Лазаревич, след като през август 1402 г. при двора в Константинопол той получава титлата на деспота, втората най-висока византийска титла, от Йоан VII Палеологос.[4]
Ранен модерен период
[редактиране | редактиране на кода]Двуглавият орел е използван в няколко герба, намерени в Илирийските въоръжения, съставени в ранния модерен период. Белият двуглав орел на червен щит е използван за династията Неманджич и деспотът Стефан Лазаревич.
Модерен и съвременен период
[редактиране | редактиране на кода]След османското нашествие и последвалата окупация, продължила до началото на 19 век, двуглавият орел е забранен да се използва, тъй като е символ на сръбската държавност.
Сръбската революция обаче възкрасява традицията на белия двуглав орел и той отново се превръща в символ на Сърбия след независимостта от Османската империя.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Герб на Мирослав от Хум (г. 1198) [5]
-
Детайл от стенопис от Дева Мария от Левиш (1306 – 07)
-
Детайл на картата, показващ сръбското знаме, Анджелино Дулсерт (1339)
-
Знаме и герб на Сръбската империя Габриел де Валсека (1439 г.).
-
Стенопис на Деспот Стефан Лазаревич, Манасия (1406 – 1418 г.)
-
Печатът на деспот Стефан, пруско издание Хроника на Констанския съвет (средата на XV век)
-
Печатът на Деспот Стефан, по-късно изд. Хроника на Констанцкия съвет (1483 г.)
-
Печатът на деспот Стефан (между 1486 – 1492 г.)
-
Сръбски деспотат, от Върджил Солис (1555)
-
Сръбски деспотат, от Кристоф Силберисен (1576)
-
Печатът на деспот Стефан, от Мартин Шрот (ок. 1580 г.)
-
Герб на династия Неманичи, Армиал Коренич-Неорич (1595 г.)
-
Сръбски деспотат, в германско въоръжение, ок. 1600
-
Герб на династия Неманичи, Армиал II на Белград (началото на 17 век)
-
Герб на династия Неманичи, Армиал Фойница (17 век)
-
Герб на династия Неманичич, от Станислав Рубчич (около 1700 г.)
-
Расия (Сърбия), Стемматография (1741 г.)
-
Герб на династията на Nemanjić, Стемматография (1741)
-
1804 печат
-
Герб от династията Караджорджевич
-
Кралство Сърбия (1882 – 1918)
-
Регалиите на цар Петър I, създадени през 1904 г
-
Орден на Белия орел (снимка на екземпляр от 1915 – 18 г.)
-
Герб на Кралство Югославия (1918 – 1941)
-
Герб на сръбското марионетно правителство за национално спасение (1941 – 44)
-
Герб на Република Сръбска (1992 – 2006)
-
Федерална република Югославия (1992 – 2003) и Сърбия и Черна гора (2003 – 2006)
-
Герб на Сърбия (2004 – 2010)
-
Герб на Сърбия (2010 г.)
-
Герб на Белград
-
Герб на Ниш
-
Бивш герб на Ниш
-
Герб на Ужице
-
Герб на Преполе
-
Герб на Мионика
-
Герб на Куршумлия
-
Герб на Савски Венак
-
Герб на Стари Град, Белград
-
Герб на Валево
-
Герб на Велика Плана
-
Герб на Чаджетина
-
Знаме на Лесковац
-
Герб на Сурдулика
-
Знаме на Деспотовац
-
Герб на Дервента
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Сръбският национален отбор по футбол, по прякор „Орлите“ (Орлови)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Atlagić 2009, с. 180.
- ↑ Solovjev 1958, с. 130.
- ↑ а б в Solovjev 1958, с. 134 – 135.
- ↑ Jahrbücher für Geschichte Osteuropas, vol. 8, Osteuropa-Institut München, F. Steiner Verlag, 1960, p. 511.
- ↑ Atlagić (2009), citing M. Atlagić (2006), Културни споменици у Србији и суседним земљама и двоглави орао као национални српски хералдички симбол, in: Духовност писане културе Срба у контексту културе балканских Славена, Pristina-Leposavic: Institute for Serbian Culture, 223 – 259.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Atlagić, Marko. Određivanje nacionalnih heraldičkih simbola na primjeru Srba i Hrvata [Étude des symboles nationaux héraldiques à l' exemple des Serbes et des Croates]. 2009.
- Ivić, Aleksa. Stari srpski pečati i grbovi: prilog srpskoj sfragistici i heraldici. Natošević, 1910.
- Ivić, Aleksa, Mrđenović, Dušan, Spasić, Dušan. Rodoslovne tablice i grbovi srpskih dinastija i vlastele. Belgrade, Nova knjiga, 1987.
- Novaković, Stojan. Хералдички обичаји у Срба: у примени и књижевности // Краљевско-српска државна штампарија. Архивиран от оригинала на 2015-04-22. Посетен на 2020-04-29.
- Solovjev, Aleksandar Vasiljevič. Istorija srpskog grba. Srpska misao, 1958.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Serbian eagle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |