Направо към съдържанието

Сръбско консулство в Скопие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сръбско консулство в Скопие
Српски конзулат у Скопљу

сградата на консулството в 1899 г.
Информация
Основаване1887 г.
Типдипломатическо представителство
СедалищеСкопие, Османска империя

Сръбското консулство в Скопие (на сръбски: Српски конзулат у Скопљу или Srpski konzulat u Skoplju) е създадено в 1887 година със сключване на конвенция между Сърбия и Османската империя.

С тази конвенция Сърбия получава правото да отвори консултво в Битоля, Скопие и Солун. Консулството започва да пработи през март 1887 година и първият консул е Алекса Пачич. Консулството активно сътрудничи на сръбската пропаганда в Македония.

Консули

[редактиране | редактиране на кода]
Име Име Години
1. Алекса Пачич Алекса Пачић март 1887 – септември 1887
2. Джордже Попович Ђорђе Поповић 1 юни 1888 – 16 октомври 1889
3. Владимир Карич Владимир Карић 21 ноември 1889 – 20 август 1892
4. Тодор Станкович Тодор Станковић декември 1892 – юни 1895[1]
5. Михайло Ристич Михаило Ристић 22 април 1896 – 18 декември 1898[2]
6. Милосав Куртович Милосав Куртовић 1898 – 1899
7. Павле Денич Павле Денић 1900
8. Милосав Куртович Милосав Куртовић 1900 – 1903
9. Михайло Ристич Михаило Ристић 10 юли 1903 – 1 юни 1904, 29 юни 1904 – 10 юни 1906[2]
10. Любомир Михайлович Љубомир Михаиловић 29 юни 1907 – 10 септември 1907
11. Живоин Балугджич Живојин Балугџић 10 септември 1907 – 8 май 1909
12. Йован Йованович Пижон Јован М. Јовановић Пижон 22 май 1909 – 16 май 1911
13. Панта Гаврилович Панта Гавриловић 25 юни 1911 – октомври 1912[3]
  • Писмо от МВнР до сръбското консулство в Скопие срещу владиката Партений, който не позволявал на сърбоманите да служат в кичевската църква, 31 декември 1907 г.
    Писмо от МВнР до сръбското консулство в Скопие срещу владиката Партений, който не позволявал на сърбоманите да служат в кичевската църква, 31 декември 1907 г.
  • Доклад на консулството до външния министър Милован Милованович за състоянието на сръбството в Македония и за борбата с българите в Паланско и Велешко, 25 февруари 1909 г.
    Доклад на консулството до външния министър Милован Милованович за състоянието на сръбството в Македония и за борбата с българите в Паланско и Велешко, 25 февруари 1909 г.
  • Доклад на консулството до външния министър Любомир Калевич с информация за потушаването на Илинденското въстание – падането на Крушево и турските зверства, 15 август 1903 г.
    Доклад на консулството до външния министър Любомир Калевич с информация за потушаването на Илинденското въстание – падането на Крушево и турските зверства, 15 август 1903 г.
  • Доклад на консулството за арнаутското въстаническо движение в Битолския вилает, 16 октомври 1909 г.
    Доклад на консулството за арнаутското въстаническо движение в Битолския вилает, 16 октомври 1909 г.
  • Доклад на Йован Йованович за набирането на християни за войската, 11 декември 1909 г.
    Доклад на Йован Йованович за набирането на християни за войската, 11 декември 1909 г.
  • Писмо от Тихомир Попович до консула Йован Йованович за решенията взети от кабинета за сръбските училища в Османската империя, 1 октомври 1909 г.
    Писмо от Тихомир Попович до консула Йован Йованович за решенията взети от кабинета за сръбските училища в Османската империя, 1 октомври 1909 г.
  • Писмо от Тихомир Попович до консула Йован Йованович за бюджета на консулството, Белград, 7 януари 1910 г.
    Писмо от Тихомир Попович до консула Йован Йованович за бюджета на консулството, Белград, 7 януари 1910 г.
  • Писмо от Велибор Драгашевич до генералния сръбски консул в Скопие с предложение за отваряне на сръбска книжарница в града, 4 февруари 1910 г.
    Писмо от Велибор Драгашевич до генералния сръбски консул в Скопие с предложение за отваряне на сръбска книжарница в града, 4 февруари 1910 г.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Вучетић, Биљана. Наша ствар у Османском царству. Београд, Историјски институт, 2012. ISBN 978-86-7743-095-5. с. 104.
  2. ↑ а б Вучетић, Биљана. Наша ствар у Османском царству, Београд, 2012, с. 15, 21.
  3. ↑ Станић, М. Успомене на митрополите са којима сам радио Михаила Г. Ристића // Вардарски зборник 2. Београд, 2003. с. 88.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сръбско_консулство_в_Скопие&oldid=12319453“.