Направо към съдържанието

Станислав Смолка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станислав Смолка
Stanisław Smolka
полски историк
Роден
Починал
27 август 1924 г. (70 г.)
Новошице, Полша
ПогребанКраков, Полша

Учил вГьотингенски университет
Работилисторик, университетски преподавател
Научна дейност
Областмедиевистика, ново време
Учил приГеорг Вайц, Херман Лоце, Райнхолд Паули, Фердинанд Френсдорф, Алфред Щерн, Курт Вахсмут
Работил вЯгелонски университет, Люблински католически университет
Видни студентиФранчишек Буяк, Адам Клоджински, Станислав Закшевски, Феликс Конечни, Юзеф Коженьовски, Станислав Кшижановски, Станислав Кутшеба, Болеслав Уляновски, Станислав Виндакевич
Титлапрофесор
Членува вПолска академия на знанията
Семейство
БащаФранчишек Смолка
Станислав Смолка в Общомедия

Станѝслав Смо̀лка (на полски: Stanisław Smolka) е полски историк, медиевист, професор и ректор на Ягелонския университет, преподавател в Люблинския католически университет, един от създателите на Краковската медиевистична школа.

Станислав Смолка е роден на 29 юни 1854 година в Лвов, в семейството на юриста и политик Франчишек Смолка.[1] Завършва история в Гьотингенския университет. Там през 1873 година защитава докторска дисертация.

През 1875 година започва да преподава в Ягелонския университет. В 1880 година става редовен професор в катедрата по история на Австрия. През 1883 година поема катедрата по история на Полша. На следващата година е приет за действителен член на Академията на знанията в Краков (главен секретар в периода 1890 – 1903). В годините 1895 – 1896 година е ректор на университета.

Поради здравословни проблеми през 1903 година се оттегля от заеманите длъжности. В 1912 година е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ на Лвовския университет. По време на Първата световна война (1914 – 1918) подкрепя Върховния национален комитет и като негов пратеник осъществява мисии в Швейцария и Италия. След възстановяването на полската държава (1919) приема поканата да ръководи катедрата по история на Полша в новосъздадения Люблински католически университет.

Станислав Смолка умира на 27 август 1924 година в имението Новошице.[2]

  • Henryk Brodaty. Ustęp z dziejów epoki piastowskiej (1872)
  • Polska i Austria w latach 1526 – 7 (1877)
  • Mieszko Stary i jego wiek (1881)
  • Szkice historyczne. Seria druga (1883)
  • Rok 1386: w pięciowiekową rocznicę (1886)
  • Kiejstut i Jagiełło (1888)
  • Najdawniejsze pomniki dziejopisarstwa rusko-litewskiego: rozbiór krytyczny (1889)
  • Stanowisko mocarstw zachodnich wobec konstytucji 3-go maja (1891)
  • Jan Długosz, jego życie i stanowisko w piśmiennictwie (1893) – в съавторство с Михал Бобжински
  • Polska i Brandenburgia za czasów Jagiełły (1896)
  • Polityka Lubeckiego przed powstaniem listopadowym (1907)
  1. Smolka Franciszek. Encyklopedia.pwn.pl. Посетен на 5 декември 2020 г. (на полски)
  2. Sierżęga, Paweł. Stanisław Smolka 1854 – 1924. Polskietradycje.pl. Посетен на 5 декември 2020 г. (на полски) Архив на оригинала от 2021-06-23 в Wayback Machine.