Стоян Лазов (Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за лозенградския деец на ВМОРО. За прилепския вижте Стоян Лазов (Прилеп).

Стоян Лазов
български революционер
Роден
Починал
1929 г. (54 г.)

Учил вСофийски университет

Стоян Димитров Лазов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от идеолозите на тракийското революционно дело.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Лазов е роден на 15 ноември 1874 г. в Лозенград, Одринска Тракия. Основното си образование завършва в Лозенград. Завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Следва история в Софийския университет и завършва през 1897 г. Като студент в Софийския университет, под предлог, че ходи да прави изследвания, обикаля селата и разпространява идеята на революционното движение. Брат му Лазо Лазов също е член на организацията и по-късно войвода в Одринско. По-късно учителства в Битоля, Македония и активно участва в революционното движение.[2] В 1898 година Лазов е назначен за директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[3] Председател е на Прилепския околийски революционен комитет.[4] На Нова година държи в църква реч по политическото положение и след донос от османски шпиони е арестуван от властите и интерниран[3] в родния му Лозенград.[2]

През 1900 г. Стоян Лазов придружава Гоце Делчев в обиколката му в Одринска Тракия.[2] Стоян Лазов изгражда канала Бургас – Лозенград – Одрин, по който се прехвърлят материали, оръжие и нелегални революционни дейци.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на 5 одринска дружина.[5] През Първата световна война (1915-1918) Стоян Лазов отново се записва в армията като доброволец и служи в Единадесета пехотна македонска дивизия.[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  2. а б в Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, Димитър Войников.
  3. а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 131.
  4. Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 149.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 406.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 256-257.
Петър Попарсов директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1898 – 1899)
Георги Чкатров (и. д.)
Никола Каранджулов (и. д.)