Таки Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Таки Николов
български революционер

Роден
Починал
Таки Николов в Общомедия

Таки Николов Динча[1] (на арумънски: Tachu Dincea) е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Отпред Георги Мучитанов, вляво Таки Николов и други дейци на ВМОРО.
Втората влашка чета на Мучитанов. От ляво надясно. Легнали: войвода Георги Мучитанов (Ioryi Mucitanu) от Крушево, войвода Александър Кошка (Alexandru Coshca) от Гопеш. Клекнали: Лецу Нане (Letsu Nane) от Крушево, в костюм Таки Ляб (Tachu al Leab), Таки Динча (Tachu Dincea) от Крушево. Прави: Георги Гаки Доди (Ioryi Gachu Dodi) от Гопеш, Коле Попстефанов (Kole Pop Stafanov) от Маловище, Милан Сливица от Маловище (Milan Slivitsa), Ванчо Дамаш (Unciu Damash) от Гопеш. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Таки Николов е роден в град Крушево, тогава в Османската империя. След краха на Илинденско-преображенското въстание от 1903 година се присъединява към ВМОРО. През 1905 година става четник в тиквешката чета на Добри Даскалов. През 1906 година е четник при Георги Мучитанов – Касапчето, а от края на 1907 година е самостоятелен войвода в Караферско, Воденско и Ениджевардарско, където се сражава с дейците на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е четник в четата на Методи Стойчев, освободила на 25 октомври в Крушевско. След войните се преселва в България, където умира на 19 август 1931 година от туберкулоза[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
  2. Майски, Н. К. Таки Николовъ Динча // Илюстрация Илиндень 10 (40). Илинденска организация, Юний 1932. с. 12.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 139-140.