Тодор Монов
| Тодор Монов | |
| български писател и сценарист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 септември 1996 г.
Хисаря, България |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Тодор Монов Тодоров е български писател и сценарист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 юни 1928 г. в село Дерманци, Ловешко, в семейство на учители.[1] Внук е на Христо Чернопеев.[2]
Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1950 г. През 1962 – 1963 г. специализира кинодраматургия във ВГИК, Москва.[1]
През 1955 г. е специален кореспондент на Радио София за Баташкия водносилов път. От декември 1959 г. работи като редактор в Българска кинематография. Драматург е на Варненския театър „Ст. Бъчваров” (1964). От 1972 до 1990 г. е сценарист към Студията за игрални филми.[1] Публикува от 1947 г. –разказ във в. „Народна младеж”. Пише очерци и разкази за печата и радиото.[1]
Член на БКП. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1970 – 1972), член на Съюза на българските писатели.[1]
Умира на 2 септември 1996 г. в Хисаря, като сам слага край на живота си.[1]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Вълнения (разкази, 1958)
- Смърт няма (роман, 1960, 1986)
- Вярност (повест, 1968)
- Снежен човек (роман, 1976)
- Вярност. Снежен човек (1978, 1988)
- Брегът и терасата (1988)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Компарсита (1978)
- Ятаци (1974) – реж. Оскар Кристанов, съсценарист Христо Илиев – Чарли
- Майсторът (1972) – реж. Оскар Кристанов, съсценаристи Христо Илиев – Чарли и Оскар Кристанов
- 10 дни неплатени (1972)
- Осмият (1969)
- Смърт няма (1963)
- Хроника на чувствата (1962)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Тодор Монов // literaturensviat.com.
- ↑ Андонова, Нина. Разказано ми за Гоцевия род // Исторически преглед. Илинденски-Преображенско въстание 1903 - 1983 XXXIX (3). 1983. с. 123.