Тома Дуров
| Тома Дуров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1899 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1932 г.
|
Тома Григоров Дуров с псевдоним Т. Бухов[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дуров е роден в 1899 година в леринското село Пътеле, тогава в Османската империя, днес Агиос Панделеймонас, Гърция. Син е на Григор Дуров – дългогодишен ръководител на пътелейския революционен комитет. Тома Дуров също се занимава с революционна дейност и е арестуван от гръцките власти и лежи две години в затвор. След освобождаването си заминава за България и се включва в дейността на ВМРО. След 1925 година е войвода на чета в родното си Леринско.[2] След 1928 година първоначално е на страната на протогеровистите и е охрана на Георги Попхристов. По-късно обаче застава на страната на Иван Михайлов. Участва в пленяването на Георги Попхристов[3], заради което е убит от протогеровисти на 20 октомври 1932 година.[4][5] За убийството е задържан братовчед му Кирил Заринчев от групата на Петър Шанданов.[6]
За него Иван Михайлов пише:
Тома се е отличавал с доброта, но и със силен дух. Като юноша е влезнал в борба с група въоръжени гръцки войници, които го ранили с куршум в рамото. Селските гръцки власти са го чувствували като трън в очите си. За да го предпазят, родителите му го изпратили в Цариград и там е престоял две години като градинар. Завърнал се наново в селото си, гърците го взели войник и наскоро бил произведен в чин старший подофицер. Поверени му били група български пленници, след първата голема война — офицери и войници, за да ги пази. Той, обаче, ги улеснил да избегат в България. Усъмнили се в него гръцките власти, арестували го, измъчвали го и го осъдили на доживотен затвор. След две години и половина бил амнистиран, но отново взет на военна служба. Тогава вече забегва в Битоля. Заподозрен там от сръбските власти, след много премеждия се озовава в България и се установява на частна работа. С неговия съселянин Йосиф Зунков и още двама другари образуват чета, която заминава за Леринско.[4]
Кирил Пърличев си спомня за него:
| „ | ...за убития Дуров те [михайловистите] някак свенливо изтъкват, че бил човек с голямо влияние в Леринско през последните десет години. Това всъщност е вярно, но има и нещо повече. Дуров спечели това си влияние, работейки на самото място и с всички рискове; той стоя в Македония до последна възможност и извърши там полезна и трайна работа, каквато можеше да върши и след забягването си, ако не беше разкола и покварата на михайловци, които в България развратиха мнозина способни македонци като Дуров.[6] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 94.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 54.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 326.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 827.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 154.
- ↑ а б Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 363.
