Успение Богородично (Казанлък)
| „Успение Богородично“ | |
.jpg) | |
 Местоположение в Казанлък | |
| Вид на храма | православен храм |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Казанлък |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Старозагорска |
| Архиерейско наместничество | Казанлъшко |
| Архитект | Петко Боз |
| Изграждане | 1834 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ е православен храм в центъра на Казанлък, България, под ведомството на Старозагорската епархия.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен на улица „Стефан Орешков“ № 11.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1834 година с дарения и труд от жителите на Калпакчийската махала на Казанлък. Майстор на строежа е прочутият одринчанин Санди Костов.[1] Според други източници е костурчанинът Петко Боз, който завършва храма на 15 април 1834 година успоредно със строежа на „Света Троица“.[2]
В 1836 година по инициатива на Неофит Рилски към храма, в специално построена сграда, е открито едно от първите модерни училища по българските земи.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е с три престола, посветени съответно на Света Богородица, Свети Атанасий Александрийски и Свети архангел Михаил.[1]
Църквата има забележитеелн резбован иконостас, дело на дебърския резбар Васил Аврамов.[1][3][4] В храма има възроженски икони, дело на тревненски и дебърски майстори, както и по-нови, дело родения в Одеса художник от Миланската кралска академия М. А. Бургсер.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Храмове // Община Казанлък. Посетен на 3 септември 2019 г.
- ↑ Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
