Направо към съдържанието

Филип Ериа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Ериа
Philippe Hériat
Филип Ериа, 1931 г.
Филип Ериа, 1931 г.
ПсевдонимФилип Ериа
РоденРеймон Жерар Пайел
15 септември 1898 г.
Починал10 октомври 1971 г. (73 г.)
Професияписател, актьор, драматург
Националност Франция
Активен период1931 – 1971
Жанрдрама, исторически роман
Известни творбипоредица „Семейство Бусардел“
НаградиРенодо
Гонкур
Уебсайт
Филип Ериа в Общомедия

Филип Ериа (на френски: Philippe Hériat) е френски актьор, сценарист, драматург и писател на произведения в жанра драма и исторически роман.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Филип Ериа, с рождено име Реймон Жерар Пайел, е роден на 15 септември 1898 г. в Париж, Франция.[3] Син е на Жорж Пайел, първия председател на Сметната палата. След завършване на гимназията се записва доброволец за участие в Първата световна война.[1][2]

След края на войната работи и учи при режисьора Рене Клер като асистент-режисьор. През 1920 г. прави дебюта си като филмов актьор в нямото кино във филма „Le Carnaval des vérités“ (Карнавалът на истините), а след това и като театрален актьор. През следващите петнадесет години той се появява във второстепенни роли в други двадесет и пет филма, включително шедьовъра на Абел Ганс от 1927 г., „Наполеон“. През 1949 г. си сътрудничи с режисьора Жан Деланоа, за сценария за филма „Le Secret de Mayerling“ (Тайната на Майерлинг).[1]

Заедно с работата си в киното започва да пише. Първият му роман „L'Innocent“ (Невинният) е издаден през 1931 г. Романът печели наградата „Ренодо“.[1][2]

През 1939 г. е издаден романът му „Разглезените деца“ от емблематичната му поредица, семейната сага „Семейство Бусардел“. Сагата описва възхода и перипетиите на едно семейство през няколко поколения от падането на Първата империя до 50 години на 20-и век. Романът получава наградата „Гонкур“, с което става първият френски писател получил и двете престижни френски литературни награди. През 1947 г. е издаден вторият му роман от поредицата (хронологично историята е преди първия), „Famille Boussardel“. Той е отличен с Голямата награда за роман на Френската академия. Сагата „Семейство Бусардел“ е адаптирана в едноименния телевизионен минисериал от пет епизода през 1972 г.[1][2][3]

През 1949 г. е избран за член на Академията „Гонкур“, позиция която заема до смъртта си.[1][2][3]

Филип Ериа умира на 10 октомври 1971 г. в Париж. Погребан е в грабището „Пер Лашез“.[1][2]

Гробницата на семейство Пайел, с която е погребан писателя

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • L'Innocent (1931) – награда „Ренодо“[1][2]
  • La Titine. L'amour sur le banc (1932 – 1933)
  • L'Araignée du matin (1933)
  • La Main tendue (1933)
  • Le Départ du Valdivia (1933)
  • La Foire aux garçons (1934)
  • Miroirs (1936)
  • La Bruyère du Cap (1943)
  • La Brimade inutile (1946)
  • Retour sur mes pas (1959)

Серия „Семейство Бусардел“ (Les Boussardel)

[редактиране | редактиране на кода]
произведенията са подредени в хронологичен ред на историята
  1. Famille Boussardel (1944) – голямата награда на Френската академия за роман[1][2]
  2. Les Enfants gâtés (1939) – награда „Гонкур“
    Разглезените деца, изд. „Славчо Атанасов“ София (1940), прев. Лиляна Катеринска
  3. Les Grilles d'or (1957)
  4. Le Temps d'aimer (1968)

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • L'Immaculée (1947)[2]
  • Belle de Jour ()
  • Les Noces de deuil (1953)
  • Les Joies de la famille (1960)
  • Les Hauts de Hurlevent (1961) – оперно либрето
  • Voltige (1967)

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Филип Ериа в ролята на Жил дьо Ре в „Прекрасният живот на Жана д’Арк“, 1929 г.

Като актьор

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1920 Le Carnaval des vérités
  • 1920 L'Homme du large
  • 1921 El Dorado
  • 1921 Prométhée... banquier
  • 1922 Don Juan et Faust
  • 1924 La Galerie des monstres
  • 1924 Le Miracle des loups
  • 1924 L'Inhumaine
  • 1924 L'Inondation
  • 1924 Le Marchand de plaisirs
  • 1925 La Chaussée des géants
  • 1926 Feu Mathias Pascal
  • 1926 Rien que des heures
  • 1927 Наполеон, Napoléon
  • 1927 En rade
  • 1928 Mon cœur au ralenti
  • 1929 La Merveilleuse Vie
  • 1929 Sainte-Hélène (Napoleon auf St. Helena)
  • 1929 La Jalousie du barbouillé
  • 1929 Détresse
  • 1929 L’Appel de la chair
  • 1929 Amour de louve
  • 1930 Dans une île perdue
  • 1933 Le Sexe faible
  • 1934 Rothchild de Marco
  • 1934 Napoléon Bonaparte Salicetti
  • 1935 Divine
  • 1935 Lucrèce Borgia
  • 1960 Des gens de lettres d'Henri Champetier

Като сценарист

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1949 Le Secret de Mayerling
  • 1955 Les Fruits de l'été
  • 1967 Rosie !

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  2. ↑ а б в г д е ж з и ((fr)) Биография и библиография в „Babelio“
  3. ↑ а б в г ((en)) Некролог в „Ню Йорк Таймс“

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Philippe Hériat в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Франция“         Портал „Франция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_Ериа&oldid=11468985“.