Хайнрих III Ройс фон Плауен
| Хайнрих III Ройс фон Плауен | |
| Роден |
около 1333 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 Герб на Ройс-Плауен | |
| Семейство | |
| Баща | Хайнрих II фон Ройс-Плауен |
| Деца | Хайнрих VI Ройс фон Плауен Хайнрих VII Ройс фон Плауен |
Хайнрих III Ройс фон Плауен 'Стари' (на немски: Heinrich III/IV 'der Ältere', Vogt von Reuss-Plauen, Herr zu Greiz1; * ок. 1333; † между 30 май и 18 август 1368) от род Ройс е фогт на Ройс-Плауен и господар на Грайц (1350 – 1368).
Той е най-големият син на фогт Хайнрих II фон Ройс-Плауен († 1350) и втората му съпруга херцогиня Саломея фон Силезия-Глогау († 1359), дъщеря на херцог Хайнрих IV от Силезия-Глогау († 1342) и маркграфиня Матилда фон Бранденбург-Залцведел († 1345). Майка му е внучка на римско-немския крал Албрехт I.
През 1358 г. Хайнрих загубва във войната на фогтовете градовете Триптис, Аума и Цигенрюк. При подялбата с братята му той получава двореца и град Грайц. Той командва „милиците“ в Трьоуен, Дьолау, Визенбург и град Кирхберг. Той управлява заедно с братята си и двореца на Милау и град Райхенбах, които са получени през 1358 г. от Бохемия. През 1367 г. той получава крепостта Тройен от Бохемия. Хайнрих е споменаван между 22 септември 1351 и 21 август 1367 г.[1]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Хайнрих III Ройс фон Плауен 'Стари' се жени за Юта фон Хакеборн († ок. 1348), дъщеря на Албрехт VI фон Хакеборн († ок. 1368) и Рикса фон Шрапелау († сл. 1335). Бракът е бездетен.
Хайнрих III Ройс фон Плауен 'Стари' се жени втори път пр. 4. март 1355 г. за бургграфиня Агнес фон Лайзниг-Пениг († сл. 6 декември 1359), дъщеря на Ото I фон Лайзниг, бургграф на Роксбург и Пениг († 1363) и бургграфиня Елизабет фон Алтенбург († 1363/1364). Те имат два сина:[2][3]
- Хайнрих VI Ройс фон Плауен († сл. 23 май 1449), господар на Грайц (1368 – 1398), женен сл. 14 февруари 1375 г. за Гауденция фон Лобдебург-Елстерберг († сл. 14 февруари 1395)
- Хайнрих VII Ройс фон Плауен/VIII „Млади“ (* ок. 1356; † 16 юни 1426 в битката при Аусиг/Усти над Лабем), женен I. ок. 1398 г. за Мехтилд фон Шьонбург-Кримихау († сл. 1398), II. пр. 3 юни 1414 г. за Ирмгард фон Кирхберг († 31 май 1462)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Thomas Gehrlein: Das Haus Reuß. Älterer und Jüngerer Linie (= Deutsche Fürstenhäuser. 19). Börde-Verlag, Werl 2006, ISBN 3-9810315-3-9.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 355.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 144.
- Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 166
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.3:355
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Heinrich IV 'der Ältere' Reuss Vogt von Plauen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- ↑ Reuss 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Heinrich IV, Vogt von Reuss-Plauen, Herr zu Greiz, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Heinrich III. v.Plauen gen. Reuss, person.com
- Das Haus Reuß