Храм-кладенец при Балао
| Храм-кладенец при Балао | |
 Входът на Свещения кладенец Sa Funtana Coberta | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Храм-кладенец при Балао Местоположение в Италия | |
| Страна |  Италия |
| Локация | Провинция Южна Сардиния |
| Археология | |
| Вид | Свещен кладенец |
| Период | 1200 г. пр. Хр. |
| Култура | Протосардинска култура Нураги |
| Епоха | Бронзова епоха |
| Сайт | www.sardegnacultura.it/j/v/253?s=24785&v=2&c=2488&c1=2123&t=1 |
| Храм-кладенец при Балао в Общомедия | |
Храм-кладенецът Sa Funtana Coberta (названието на местен Сардински диалект) при Балао, Сардиния е археологически обект датиращ от 1200 г.пр.Хр. Той се намира в Провинция Южна Сардиния и е едно от най-старите мегалитни съоръжения от подобен тип на острова. Архитектурният план на съоръжението е изненадващо идентичен с този на Гърленският храм-кладенец, разположен край село Гърло, България.[1][2]
Описание и особености
[редактиране | редактиране на кода]
Свещеният кладенец е изграден на малка поляна, доминираща над околния терен, далеч от съвременното селище. Централната му ос с входа е ситуирана фронтално на наклона и днес на терена е представен само от полупокрития дромос и опейон над толоса с малка част от защитната му стена, изградена на известно разстояние от него. Останалата част е отнесена от поройните води през хилядолетното му съществуване. Над терена не се очертават следи от свързаната с него архитектурна среда.
Много добре запазени са полупокритият дромос и кошеровидният толос с опейон, подграден от неголеми каменни блокчета. Откритата част на дромоса постепенно се стеснява и достига до пода на толоса с кладенеца. Дромосът е зает от 13 каменни стъпала и е с дължина 4 m и ширина 1,10 m. Входът към толоса е с почти отвесни стени и прав горен праг, реализиран от монолит (архитрав). Кошеровидният толос е изграден чрез постепенно стесняване на диаметрите във височина и достига около 5 m. Диаметърът на пода е 4.15 m. Отворът на кладенеца е леко изместен от геометричния център към срещуположната на пода стена и няма никаква защитна стена въпреки пет метровата му дълбочина. Целият кладенец е изграден в opus incentrum – зидария от необработен средноедър ломен камък – варовикови каменни късове – заоблени във формата на неправилни паралелепипеди. На тази база съоръжението е датирано към късна Бронзова епоха – X – IX в.пр.Хр.)
Пода на толоса около отвора на шахтата на кладенеца е покрита с 34 каменни плочи, а дълбочината на кладенеца е 5,20 m, с диаметър на устието 1,35 m., което е намалява до 0,90 m. при дъното, вкопано в основната скала, където е каптиран изворът на вода. Понастоящем издигнатите структури са ограничени до стената на периметъра под формата на ключалка, която затваря атриума и барабана на кладенеца.
Пространствено-плановото решение на кладенеца публикувано през 1954 г. показва, че съоръжението е имало правоъгълен притвор с приблизителна дължина 2,50 m. и ширина 1,80 m. и че пред него е съществувало и открито помещение, от което в наши дни са запазени два камъка. Притворът след стесняване и конструктивна връзка преминава към стените на дромоса и толоса.[3]
Изненадваща е аналогията при надземната маркировка на кладенеца при Балао с кладенеца Санта Анастасия при Сардара. Двете съоръжения са синхронни, изградени са в една и съща строителна техника, но пространствените им решения нямат нищо общо. При Санта Анастасия стените на притвора продължават и очертават над терена подземния толос и дромос и защитават опейона. Такива елементи на градежа се наблюдават и при свещените кладенци Санта Витория и Санта Кристина. Строгото запазване на канонизиран сакрален архитектурен вид, застъпван на остров Сардиния през повече от хилядолетие – от средата на Бронзовата епоха до ранната Желязна епоха се обяснява с единната етнокултура на обитателите на остров Сардиния.
Храм-кладенецът при Балао намира абсолютно покритие на архитектурния градеж с този на Храм-кладенеца при село Гърло, България. Разликата в размера на толосите при двете съоръжения е само няколко сантиметра. Според изследователката на мегалитното съоръжение край село Гърло проф.Димитрина Митова-Джонова, няма съмнение, че сакралният кладенец край Балао е бил свързан с култа към подпочвените води и шумерският бог Енки. [4]
Археологическо проучване
[редактиране | редактиране на кода]
Първите археологически разкопки на обекта са осъществени от Антонио Тарамели, проведени през 1918 – 1919 г. Едва през 1994 г. е възобновено археологическото проучване, което продължава в нови кампании през 1998 г., 2003 г. и 2008 г.[5]
Под повърхностния пласт, датираща от Римската епоха, е разкрит пласт, чиито културни елементи са единствено нурагически. В пласта са открити 150 керамични фрагмента от средната и късната Бронзова епоха.
В най-стария културен пласт е открита глинена урна, съдържаща фрагменти от оброчни мечове и метални слитъци [6] – вероятно принесени в дар. Сред находките са и бронзови брадви, чиито матрици за леене са открити в близост до нураг Албучиу край Арцакена. Те са подобни на британските образци, но и идентични с микенските матрици (принадлежащи към Културата късна Елада III) и подобни находки открити в Културен пласт Троя VIIb. Открити са и фрагменти от Микенската керамика – както оригинална, така и копирана и изработена на място – датирана в Културата късна Елада III и вече разкрита при нураг Антигори край Каляри.
Заедно с тези находки са открити фрагменти от нурагическа скулптурна пластика – бронзети: главата на стрелец, ухо на животно, част от крак с постамент. По-специално кракът е идентичен с многобройни други бронзети, включително тези със сюжети на „Молещият се племенен вожд“ и „Сводният стрелец“ от Тети; „Племенният вожд“ от Монте Аркосу, „Воините“ с меч и лък или меч и щит от Ута, „Войникът“ с рапира и щит на раменете от Соргоно.
Освен един фрагмент, украсен с прорези, намерени по време на кампанията за разкопки през 1998 г. в района на колибите източно от кладенеца, както и във всички останали нурагически пластове, проучени около кладенеца липсват свидетелства за обитание след началото на последната фаза на Бронзова епоха.[7]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Нурагическа цивилизация
- Гърленски храм-кладенец
- Сардински зикурат
- Мегалитен Комплекс Санта Кристина
- Храм-кладенец Санта Анастасия
- Съкровищницата на Атрей
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Soprintendenza Archeologica per le Province di Cagliari e Oristano. Comune di Ballao, Somiglianza tra il tempio di Garlo (Bulgaria) e Funtana Coberta, архив на оригинала от 23 декември 2019, https://web.archive.org/web/20191223171600/https://www.comune.ballao.ca.it/cultura-e-territorio/archeologia/funtana-cuberta.html, посетен на 23 декември 2019
- ↑ Митова-Джонова, Димитрина;„Мегалитен храм-кладенец при село Гърло, Пернишки окръг“; Център за пропаганда, информация и печат при Комитета за Култура, София 1984 г.
- ↑ La Civilisation de la Sardaigne du Debut de L'Eneolithique a la Fin de la Periode Nouragique: IIe MIllenaire – Ve Siecle Avant Notre Ere, ISBN-10: 1135657300, ISBN-13: 978-1135657307
- ↑ Митова-Джонова, Димитрина; „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“. ИК „Иврай“, 2007
- ↑ Antonio Taramelli Tempio protosardo scoperto a Ballao nel Gerrei in regione Sa funtana coperta, Roma, Tipografia della Reale Accademia dei Lincei, 1920
- ↑ По-специално слитъци от мед с характерната за средиземноморието форма „волска кожа“. За намерените в Балао се води дискусия, доколкото изотопният състав на металите позволява идентифициране на произхода. По този повод вж. I. Ruiz et.al
- ↑ Maria Rosaria Manunza Funtana Coberta. Tempio nuragico a Ballao nel Gerrei Scuola Sarda editore – 2008