Направо към съдържанието

Христо Стоянов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стоянов.

Христо Стоянов
български писател

Роден
Христо Недков Стоянов

Националност България
Литература
ПсевдонимКрис Стоун
Жанровестихотворение, разказ, роман, есе
Дебютни творбистихотворението „Литературно четене“ (1976)
Известни творби„Скритият живот на една помакиня“ (1999)
Семейство
СъпругаМилена
ДецаИванка, Любомир
Христо Стоянов в Общомедия

Христо Недков Стоянов е български поет, писател, публицист, драматург и преводач. Почетен гражданин на Габрово от 1 ноември 2021 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 декември 1956 г. в Габрово. През 1969 г. се преселва с майка си в Смолян. След завършване на ІХ клас с пълно отличие прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, монтажник в Девня, стомановар, вагрянкаджия, леяр-формовчик в Кремиковци, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски език.

Собственик на издателство „Hri100“.

От 2005 г. живее във Варна.

През май 2019 г. той завещава на Габрово богатата си колекция от над 400 графики, 1600 маслени платна и 350 скулптури – от стари майстори и съвременни автори. Сред тях са творби на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Светлин Русев, Максим Бояджиев, Сули Сеферов, Кирил Божков, Александър Райков, Тома Трифоновски, Веселин Дамянов – Вес, Иван Узунов, Ивайло Мирчев, Вихра Григорова, Иван Димов, Петър Мирчев – Педро, Николай Добрев, Валентин Узунов, Вежди Рашидов. Освен колекцията от произведения на изкуството, Христо Стоянов завещава и личната си библиотека от около 7 000 заглавия на габровската библиотека „Априлов – Палаузов“. Голяма част от нея са книги с автографи на Валери Петров, Йордан Вълчев, Любомир Левчев, Константин Павлов и др.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 г. След близо 11-годишно чакане[източник?] през 1986 г. в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната му стихосбирка „Шепа живот“.

След 1989 г. работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още 6 стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 г. излиза и първият му роман „Невръстни старци“ под псевдонима Крис Стоун.

През 1999 г. излиза „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на Република България образува следствено дело.[2] Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията на критиката за нея.[източник?] Според корицата на 18-о издание на книгата вестник „24 часа“ го нарича „Българският Салман Рушди[3]. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за която е отлъчен от църквата[източник?], „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“, „Разпад“. Емблематичен остава и мемоарният му роман в две части, направил до 2016 г. 20 издания[източник?], „До СтрасТбург и назад“, и „Глутница за единаци“...

Издадени са и негови книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „Сериозно за България“, „Ами това е“.

Стихотворения и разкази от Христо Стоянов са преведени на английски, руски и унгарски език.

В романа „Другият В. Левский“ той разказва за Васил Левски през очите на майка му Гина, която не може да спре да мисли за това как синът ѝ е убил 14-годишно момче чираче от страх да не бъде предаден.[4]

Известен е с критичните си статии, насочени срешщу успешни поети и писатели негови съвременници, като Кристин Димитрова[5] и Георги Господинов[6]. За собственичката на издателство „Жанет 45“ казва: „Божана Апостолова е като ЦК на БКП в литературата днес“[7].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Шепа живот
  • Сатири-2
  • В очакване на живите
  • Небесна каторга
  • Пет поеми и една крокодилиада
  • Носталгия по варварите (избрани стихотворения)
Проза
  • Скритият живот на една помакиня (роман)
  • До СтрасТбург и назад (мемоарна)
  • Глутница за единаци (продължение, мемоарна)
  • Помашка рулетка (роман)
  • Копелето – Евангелие от Юда (роман)
  • Улица „Смърт” (роман)
  • Борба за самочувствие (есета)
  • Невръстни старци (роман)
  • Записки по България (есета)
  • Аз, доносчикът (роман)
  • Другият В. Левский (роман)
  • Предупреждения по българия (есета)
  • Протестните деца на българия (народопсихологии)
  • Сериозно за българия (народопсихологии)
  • Ами това е (носталгии по Габрово)
  • Отворени писма до българия (публицистика)
  • Разпад (роман)
  • Некролози и други многоточия (народопсихологии)[8]
  • Сто килограма по-късно (избрани разкази)
  • Записки по българските пандемии (публицистика)
  • Писма от килията на смъртния (роман от разкази)
  • Детство за пораснали (роман от разкази)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б 669. Христо Стоянов, сайт на община Габрово.
  2. Рязаният поп и една помакиня застрашиха устоите на държавата // news.bg. 3 декември 1999. Посетен на 24 юни 2024. Окръжният прокурор в Смолян Георги Крумов разпореди следствие срещу Стоянов за разпространение на романи с порнографско съдържание, позовавайки се на член 159 от Наказателния кодекс. [...] Писателят може да лежи в затвора заради романите си „Скритият живот на една помакиня“ и „Рязаният поп“. Прокурорът твърди, че в тези книги са описани реални хора, които могат да бъдат разпознати и това да им създаде проблеми.
  3. Писателят Христо Стоянов: Откраднаха книгата ми, интервю в bgdnes.bg, 25 авуст 2017 г.
  4. Христо Стоянов: Левски е безплътен идол и детеубиец, bolgari.org, 2 април 2011 г.
  5. Христо Стоянов, Почетете поезия, преди да я пропишете, Кристин Димитрова, 168chasa.bg, 31 януари 2019 г.
  6. Христо Стоянов, Георги Господинов през погледа на Христо Стоянов, преди десет години и сега, svobodnoslovo.eu, 3 юни 2023 г.
  7. Христо Стоянов: Българските писатели са се надупили пред една жена с пари - Божана Апостолова, интервю на Албена Борисова, retro.bg, 24 януари 2019 г.
  8. Митко Новков, Баш писателят, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 11 януари 2020 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]